благочестие

благочестие (български)

благочестие ±

ед.ч.		бла·го·чес·тие
	членувано	бла·го·чес·ти·е·то
мн.ч.		бла·го·чес·тия
	членувано	бла·го·чес·ти·я·та

Съществително нарицателно име, среден род, тип 72

1. Приличие, послушание, и преданост към общочовешките обичаи на приличието, към обичаите, правилата и съветите на вярата, към която принадлежи приличният и послушен преданик.

Етимология

От общославянските думи "благ" и "чест", т.е. блага, добра чест - благочестивият се ползва с добро име, човек на честта е.

Фразеологични изрази

Среща се в духовната реч на православните. Напр. "Благочестивият православен български народ..." или "Благочестивият и приснопаметен василевс Роман Лакапин..." Обозначава дълбоко почитание, уважение и преклонение пред достохвалните, назовани с това прилагателно.

Превод

английски: piety(en) арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: ευσέβεια(el) датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• религиозност, набожност
• морал, добродетелност

Производни думи

• благочестив
• неблагочестив

• Бележка:
  

Има още други свързани с "благочестие" думи - доброчестие, злочестие, нечестие.