благочестив

благочестив (български)

благочестив ± — словоформи и пренасяне:

ед. ч.	м. р.		бла·го·чес·тив
		непълен член	бла·го·чес·ти·вия
		пълен член	бла·го·чес·ти·ви·ят
	ж. р.		бла·го·чес·ти·ва
		членувано	бла·го·чес·ти·ва·та
	ср. р.		бла·го·чес·ти·во
		членувано	бла·го·чес·ти·во·то
мн. ч.			бла·го·чес·ти·ви
		членувано	бла·го·чес·ти·ви·те

Прилагателно име, тип 76

1. книж. Който живее и постъпва според изискванията на християнския морал.
2. Присъщ на човек, който живее според изискванията на християнския морал.
3. Който е свързан с почит към Бога, с добри християнски нрави.

Синоними

• благоверен, правоверен, религиозен, богобоязлив, набожен, предаден богу, отдаден на бога
• добродетелен, морален
• вярващ, благоговеен

Антоними

• неблагочестив

Превод

албански:  (sq) английски: pious (en) арабски:  (ar) арменски:  (hy) африкаанс:  (af) баски:  (eu) белоруски:  (be) бретонски:  (br) виетнамски:  (vi) грузински:  (ka) гръцки:  (el) датски:  (da) есперанто:  (eo) естонски:  (et) иврит:  (he) индонезийски:  (id) интерлингва:  (ia) ирландски:  (ga) исландски:  (is) испански:  (es) италиански:  (it) каталонски:  (ca) китайски:  (zh) корейски:  (ko) корнуолски:  (kw) латвийски:  (lv) латински:  (la) литовски:  (lt) люксембургски:  (lb) малайски:  (ms)

маори:  (mi) немски: fromm (de) норвежки:  (no) персийски:  (fa) полски:  (pl) португалски:  (pt) румънски:  (ro) руски: благочестивый (ru) самоански:  (sm) сингалски:  (si) словашки:  (sk) словенски:  (sl) сръбски:  (sr) тагалог:  (tl) тайландски:  (th) турски:  (tr) украински:  (uk) унгарски:  (hu) урду:  (ur) фински:  (fi) френски:  (fr) фрисийски:  (fy) хавайски:  (haw) хинди:  (hi) холандски:  (nl) хърватски:  (hr) чешки:  (cs) шведски:  (sv) шотландски:  (sco) японски:  (ja)

Източници

1. благочестив в РБЕ на ИБЕ
2. благочестив в РБЕ на „Читанка“