асистент

асистент (български)

асистент ±

ед.ч.		асис·тент
	непълен член	асис·тен·та
	пълен член	асис·тен·тът
мн.ч.		асис·тен·ти
	членувано	асис·тен·ти·те
бройна форма		асис·тен·та
звателна форма		асис·тен·те

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7a

1. Длъжност на специалист-научен работник, помощник на професор в научната, лабораторната и преподавателската работа.

Превод

английски: assistant арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: ayudante, asistente италиански: assistente китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: der Assistent, der Mitarbeiter норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: ассистент (ru) словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: yardımcı, asistan унгарски: [[]] фински: [[]] френски: assistant, aide, auxiliaire холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

помощник, сътрудник, присъствуващ