асистент

Български

асистент ±

ед.ч.		асис·тент
	непълен член	асис·тен·та
	пълен член	асис·тен·тът
мн.ч.		асис·тен·ти
	членувано	асис·тен·ти·те
бройна форма		асис·тен·та
звателна форма		асис·тен·те

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7a

1. Длъжност на специалист-научен работник, помощник на професор в научната, лабораторната и преподавателската работа.

Изговор

{{{ИЗГОВОР}}}

Превод

английски: assistant испански: ayudante, asistente италиански: assistente

немски: der Assistent, der Mitarbeiter руски: ассистент (ru) турски: yardımcı, asistan френски: assistant, aide, auxiliaire

Синоними

помощник, сътрудник

Надсловия

{{{НАДСЛОВИЯ}}}

Подсловия

{{{ПОДСЛОВИЯ}}}

Източници

{{{ИЗТОЧНИЦИ}}}

Други

Можете да добавите превод, както и да попълните част от останалата липсваща информация, като щракнете на редактиране.