апокалипсис

апокалипсис (български)

апокалипсис ±

ед.ч.		а·по·ка·лип·сис
	непълен член	а·по·ка·лип·сис·а
	пълен член	а·по·ка·лип·сис·ът
мн.ч.		—
	членувано	—
бройна форма		—
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 40а

бележка: Моля забележете, че думата няма множествено число!!!

1. (Спорно) Края на човечеството, света и/или вселената.

2. Събитие с изключително пагубни последствия

3. (Църковен контекст) Откровение, разкритие.

Етимология

От Древногръцки ἀποκάλυψις - откровение. В западното християнство ( Библията на крал Джеймс) е името на последната книга от новия завет, предричаща второто пришествие и края на света. В славянско-източноправославните преводи се използва думата откровение, което определено има друг смисъл, но заради най-известното "откровение" - "апокалипсис" в Библията, това на Йоан и в Българския език думата апокалипсис се асоциира с Армагедон и края на света.

Производни думи

прилагателно: апокалиптичен