антика

антика (български)

антика ±

ед.ч.		ан·ти·ка
	членувано	ан·ти·ка·та
мн.ч.		ан·ти·ки
	членувано	ан·ти·ки·те
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, женски род, тип 41

1. Старинен предмет;
2. Разг: Старомоден или много възрастен човек.

Превод

английски: antique, curio trickster, sly dog арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: antigüedad италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: die Antiquität норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: антиквариа́т словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: antika унгарски: [[]] фински: [[]] френски: antique холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• старина
• хитрец, дявол, шмекер, отворен, отракан