амфора

Български

амфора ±

ед.ч.		ам·фо·ра
	членувано	ам·фо·ра·та
мн.ч.		ам·фо·ри
	членувано	ам·фо·ри·те
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, женски род, тип 41

1. Античен съд с две дръжки, с тясно гърло и заострено дъно.

Превод

Преводи

английски: amphora гръцки: αμφορέας испански: cántaro италиански: anfora

немски: die Amphore руски: а́мфора турски: amfora френски: amphore