алиби

алиби (български)

алиби ±

ед.ч.		али·би
	членувано	али·би·то
мн.ч.		—
	членувано	—

Съществително нарицателно име, среден род, тип 65

1. мн. няма, ср. Юрид. При съдебен процес — установяване на присъствие на обвиняемото лице другаде по времето на извършването на някакво престъпление, в което го обвиняват, като свидетелство за неучастието му в това престъпление.

Етимология

Лат. alibi ’другаде’.

Превод

английски: alibi испански: coartada италиански: alibi

немски: das Alibi руски: алиби (ru) френски: alibi

Производни думи

Можете да добавите превод, както и да попълните част от останалата липсваща информация, като щракнете на редактиране.