алиби

алиби (български)

алиби ±

ед.ч.		али·би
	членувано	али·би·то
мн.ч.		—
	членувано	—

Съществително нарицателно име, среден род, тип 65

1. мн. няма, ср. Юрид. При съдебен процес — установяване на присъствие на обвиняемото лице другаде по времето на извършването на някакво престъпление, в което го обвиняват, като свидетелство за неучастието му в това престъпление.

Етимология

Лат. alibi ’другаде’.

Превод

английски: alibi арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: coartada италиански: alibi китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: das Alibi норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: алиби (ru) словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: alibi холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• оправдание
• отсъствие