алебарда

Български

алебарда ±

ед.ч.		але·бар·да
	членувано	але·бар·да·та
мн.ч.		але·бар·ди
	членувано	але·бар·ди·те
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, женски род, тип 41

1. Ист. Старинно оръжие — копие с малка брадва на горния край.

Етимология

От френски hallebarde.

Превод

английски: halberd, bill, partisan испански: alabarda (es) италиански: alabarda (it)

немски: die Hellebarde (de) руски: алеба́рда, бе́рдыш (ru) турски: teber (tr) френски: hallebarde (fr)

Производни думи

Можете да добавите превод, както и да попълните част от останалата липсваща информация, като щракнете на редактиране.