адаш

Български

адаш ±

ед.ч.		адаш
	непълен член	ада·ша
	пълен член	ада·шът
мн.ч.		ада·ши
	членувано	ада·ши·те
бройна форма		ада·ша
звателна форма		ада·ше

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7a

1. разг. Едноименник, съименник.

Етимология

От турски adaş.

Превод

английски: namesake (en) испански: tocayo, homónimo (es) италиански: omonimo (it)

немски: der Namensvetter (de) руски: тёзка (ru), соименник (ru) турски: adaş (tr) френски: homonyme (fr)

Синоними

• съименник

Производни думи

Можете да добавите превод, както и да попълните част от останалата липсваща информация, като щракнете на редактиране.

Източници

1. адаш в РБЕ на ИБЕ