аванс

Български

аванс ±

ед.ч.		аванс
	непълен член	аван·са
	пълен член	аван·сът
мн.ч.		аван·си
	членувано	аван·си·те
бройна форма		аван·са
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7

1. Част от месечно трудово възнаграждение, даваща се определен период преди заплата.
2. сп: преднина.
3. авто: изпреварване на запалването.

Етимология

Чрез фр. avance, avancer, avancier от късно лат. abantiare произв. Abante ( "отпреди"), ab ("от") + ante ("преди")

Превод

Преводи

английски: ср. р., imprest lead, handicap backfire арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: forskud есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: adelanto, avance италиански: avanzo китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: ср. р., ср. р. ср. р. норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: zaliczka fori португалски: adiantamento vantagem румънски: [[]] руски: аванс словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: öndelik унгарски: előleg фински: [[]] френски: ср. р., souscription холандски: voorschot хърватски: [[]] чешки: záloha шведски: förskott försprång японски: [[]]

Синоними

• задатък, капаро, пей, предплата
• преднина, първенство, челно място