Направо към съдържанието

Шаблон:Словоформи/хрантутя

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола хрантутя. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми

[редактиране]

Изявително наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице хран·ту·тя хран·ту·тим
2 лице хран·ту·тиш хран·ту·ти·те
3 лице хран·ту·ти хран·ту·тят


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице хран·ту·тих хран·ту·тих·ме
2 лице хран·ту·ти хран·ту·тих·те
3 лице хран·ту·ти хран·ту·ти·ха


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице хран·ту·тех хран·ту·тех·ме
2 лице хран·ту·те·ше хран·ту·тех·те
3 лице хран·ту·те·ше хран·ту·те·ха


Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице хрантутил съм хрантутила съм хрантутило съм хрантутили сме
2 лице хрантутил си хрантутила си хрантутило си хрантутили сте
3 лице хрантутил е хрантутила е хрантутило е хрантутили са


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях хрантутил бях хрантутила бях хрантутило бяхме хрантутили
2 лице беше хрантутил беше хрантутила беше хрантутило бяхте хрантутили
3 лице беше хрантутил беше хрантутила беше хрантутило бяха хрантутили


Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице ще хрантутя ще хрантутим
2 лице ще хрантутиш ще хрантутите
3 лице ще хрантути ще хрантутят


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм хрантутил ще съм хрантутила ще съм хрантутило ще сме хрантутили
2 лице ще си хрантутил ще си хрантутила ще си хрантутило ще сте хрантутили
3 лице ще е хрантутил ще е хрантутила ще е хрантутило ще са хрантутили


Бъдеще време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице щях да хрантутя щяхме да хрантутим
2 лице щеше да хрантутиш щяхте да хрантутите
3 лице щеше да хрантути щяха да хрантутят


Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм хрантутил щях да съм хрантутила щях да съм хрантутило щяхме да сме хрантутили
2 лице щеше да си хрантутил щеше да си хрантутила щеше да си хрантутило щяхте да сте хрантутили
3 лице щеше да е хрантутил щеше да е хрантутила щеше да е хрантутило щяха да са хрантутили


Преизказно наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице хрантутел съм хрантутела съм хрантутело съм хрантутели сме
2 лице хрантутел си хрантутела си хрантутело си хрантутели сте
3 лице хрантутел (е) хрантутела (е) хрантутело (е) хрантутели (са)


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице хрантутил съм хрантутила съм хрантутило съм хрантутили сме
2 лице хрантутил си хрантутила си хрантутило си хрантутили сте
3 лице хрантутил (е) хрантутила (е) хрантутило (е) хрантутили (са)


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм хрантутил била съм хрантутила било съм хрантутило били сме хрантутили
2 лице бил си хрантутил била си хрантутила било си хрантутило били сте хрантутили
3 лице бил (е) хрантутил била (е) хрантутила било (е) хрантутило били (са) хрантутили


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да хрантутя щяла съм да хрантутя щяло съм да хрантутя щели сме да хрантутим
2 лице щял си да хрантутиш щяла си да хрантутиш щяло си да хрантутиш щели сте да хрантутите
3 лице щял (е) да хрантути щяла (е) да хрантути щяло (е) да хрантути щели (са) да хрантутят


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм хрантутил щяла съм да съм хрантутила щяло съм да съм хрантутило щели сме да сме хрантутили
2 лице щял си да си хрантутил щяла си да си хрантутила щяло си да си хрантутило щели сте да сте хрантутили
3 лице щял (е) да е хрантутил щяла (е) да е хрантутила щяло (е) да е хрантутило щели (са) да са хрантутили


Бъдеще време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих хрантутил бих хрантутила бих хрантутило бихме хрантутили
2 лице би хрантутил би хрантутила би хрантутило бихте хрантутили
3 лице би хрантутил би хрантутила би хрантутило биха хрантутили


Повелително наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
хран·ту·ти хран·ту·те·те


Причастия (отглаголни прилагателни)

[редактиране]

Минало страдателно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род хран·ту·тен
непълен член хран·ту·те·ния
пълен член хран·ту·те·ни·ят
женски род хран·ту·те·на
членувано хран·ту·те·на·та
среден род хран·ту·те·но
членувано хран·ту·те·но·то
множествено число хран·ту·те·ни
членувано хран·ту·те·ни·те


Минало свършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род хран·ту·тил
непълен член хран·ту·ти·лия
пълен член хран·ту·ти·ли·ят
женски род хран·ту·ти·ла
членувано хран·ту·ти·ла·та
среден род хран·ту·ти·ло
членувано хран·ту·ти·ло·то
множествено число хран·ту·ти·ли
членувано хран·ту·ти·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род хран·ту·тел
непълен член хран·ту·те·лия
пълен член хран·ту·те·ли·ят
женски род хран·ту·те·ла
членувано хран·ту·те·ла·та
среден род хран·ту·те·ло
членувано хран·ту·те·ло·то
множествено число хран·ту·те·ли
членувано хран·ту·те·ли·те


Сегашно деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род хран·ту·тещ
непълен член хран·ту·те·щия
пълен член хран·ту·те·щи·ят
женски род хран·ту·те·ща
членувано хран·ту·те·ща·та
среден род хран·ту·те·що
членувано хран·ту·те·що·то
множествено число хран·ту·те·щи
членувано хран·ту·те·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)

[редактиране]

хран·ту·тей·ки