Направо към съдържанието

Шаблон:Словоформи/уязвя

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола уязвя. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми

[редактиране]

Изявително наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице уяз·вя уяз·вим
2 лице уяз·виш уяз·ви·те
3 лице уяз·ви уяз·вят


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице уяз·вих уяз·вих·ме
2 лице уяз·ви уяз·вих·те
3 лице уяз·ви уяз·ви·ха


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице уяз·вях уяз·вях·ме
2 лице уяз·ве·ше уяз·вях·те
3 лице уяз·ве·ше уяз·вя·ха


Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице уязвил съм уязвила съм уязвило съм уязвили сме
2 лице уязвил си уязвила си уязвило си уязвили сте
3 лице уязвил е уязвила е уязвило е уязвили са


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях уязвил бях уязвила бях уязвило бяхме уязвили
2 лице беше уязвил беше уязвила беше уязвило бяхте уязвили
3 лице беше уязвил беше уязвила беше уязвило бяха уязвили


Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице ще уязвя ще уязвим
2 лице ще уязвиш ще уязвите
3 лице ще уязви ще уязвят


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм уязвил ще съм уязвила ще съм уязвило ще сме уязвили
2 лице ще си уязвил ще си уязвила ще си уязвило ще сте уязвили
3 лице ще е уязвил ще е уязвила ще е уязвило ще са уязвили


Бъдеще време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице щях да уязвя щяхме да уязвим
2 лице щеше да уязвиш щяхте да уязвите
3 лице щеше да уязви щяха да уязвят


Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм уязвил щях да съм уязвила щях да съм уязвило щяхме да сме уязвили
2 лице щеше да си уязвил щеше да си уязвила щеше да си уязвило щяхте да сте уязвили
3 лице щеше да е уязвил щеше да е уязвила щеше да е уязвило щяха да са уязвили


Преизказно наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице уязвял съм уязвяла съм уязвяло съм уязвели сме
2 лице уязвял си уязвяла си уязвяло си уязвели сте
3 лице уязвял (е) уязвяла (е) уязвяло (е) уязвели (са)


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице уязвил съм уязвила съм уязвило съм уязвили сме
2 лице уязвил си уязвила си уязвило си уязвили сте
3 лице уязвил (е) уязвила (е) уязвило (е) уязвили (са)


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм уязвил била съм уязвила било съм уязвило били сме уязвили
2 лице бил си уязвил била си уязвила било си уязвило били сте уязвили
3 лице бил (е) уязвил била (е) уязвила било (е) уязвило били (са) уязвили


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да уязвя щяла съм да уязвя щяло съм да уязвя щели сме да уязвим
2 лице щял си да уязвиш щяла си да уязвиш щяло си да уязвиш щели сте да уязвите
3 лице щял (е) да уязви щяла (е) да уязви щяло (е) да уязви щели (са) да уязвят


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм уязвил щяла съм да съм уязвила щяло съм да съм уязвило щели сме да сме уязвили
2 лице щял си да си уязвил щяла си да си уязвила щяло си да си уязвило щели сте да сте уязвили
3 лице щял (е) да е уязвил щяла (е) да е уязвила щяло (е) да е уязвило щели (са) да са уязвили


Бъдеще време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих уязвил бих уязвила бих уязвило бихме уязвили
2 лице би уязвил би уязвила би уязвило бихте уязвили
3 лице би уязвил би уязвила би уязвило биха уязвили


Повелително наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
уяз·ви уяз·ве·те


Причастия (отглаголни прилагателни)

[редактиране]

Минало страдателно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род уяз·вен
непълен член уяз·ве·ния
пълен член уяз·ве·ни·ят
женски род уяз·ве·на
членувано уяз·ве·на·та
среден род уяз·ве·но
членувано уяз·ве·но·то
множествено число уяз·ве·ни
членувано уяз·ве·ни·те


Минало свършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род уяз·вил
непълен член уяз·ви·лия
пълен член уяз·ви·ли·ят
женски род уяз·ви·ла
членувано уяз·ви·ла·та
среден род уяз·ви·ло
членувано уяз·ви·ло·то
множествено число уяз·ви·ли
членувано уяз·ви·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род уяз·вял
непълен член уяз·вя·лия
пълен член уяз·вя·ли·ят
женски род уяз·вя·ла
членувано уяз·вя·ла·та
среден род уяз·вя·ло
членувано уяз·вя·ло·то
множествено число уяз·ве·ли
членувано уяз·ве·ли·те


Сегашно деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род уяз·вящ
непълен член уяз·вя·щия
пълен член уяз·вя·щи·ят
женски род уяз·вя·ща
членувано уяз·вя·ща·та
среден род уяз·вя·що
членувано уяз·вя·що·то
множествено число уяз·вя·щи
членувано уяз·вя·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)

[редактиране]

уяз·вей·ки