Направо към съдържанието

Шаблон:Словоформи/устрелвам

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола устрелвам. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми

[редактиране]

Изявително наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице ус·т·рел·вам ус·т·рел·ва·ме
2 лице ус·т·рел·ваш ус·т·рел·ва·те
3 лице ус·т·рел·ва ус·т·рел·ват


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице ус·т·рел·вах ус·т·рел·вах·ме
2 лице ус·т·рел·ва ус·т·рел·вах·те
3 лице ус·т·рел·ва ус·т·рел·ва·ха


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице ус·т·рел·вах ус·т·рел·вах·ме
2 лице ус·т·рел·ва·ше ус·т·рел·вах·те
3 лице ус·т·рел·ва·ше ус·т·рел·ва·ха


Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице устрелвал съм устрелвала съм устрелвало съм устрелвали сме
2 лице устрелвал си устрелвала си устрелвало си устрелвали сте
3 лице устрелвал е устрелвала е устрелвало е устрелвали са


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях устрелвал бях устрелвала бях устрелвало бяхме устрелвали
2 лице беше устрелвал беше устрелвала беше устрелвало бяхте устрелвали
3 лице беше устрелвал беше устрелвала беше устрелвало бяха устрелвали


Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице ще устрелвам ще устрелваме
2 лице ще устрелваш ще устрелвате
3 лице ще устрелва ще устрелват


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм устрелвал ще съм устрелвала ще съм устрелвало ще сме устрелвали
2 лице ще си устрелвал ще си устрелвала ще си устрелвало ще сте устрелвали
3 лице ще е устрелвал ще е устрелвала ще е устрелвало ще са устрелвали


Бъдеще време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице щях да устрелвам щяхме да устрелваме
2 лице щеше да устрелваш щяхте да устрелвате
3 лице щеше да устрелва щяха да устрелват


Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм устрелвал щях да съм устрелвала щях да съм устрелвало щяхме да сме устрелвали
2 лице щеше да си устрелвал щеше да си устрелвала щеше да си устрелвало щяхте да сте устрелвали
3 лице щеше да е устрелвал щеше да е устрелвала щеше да е устрелвало щяха да са устрелвали


Преизказно наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице устрелвал съм устрелвала съм устрелвало съм устрелвали сме
2 лице устрелвал си устрелвала си устрелвало си устрелвали сте
3 лице устрелвал (е) устрелвала (е) устрелвало (е) устрелвали (са)


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице устрелвал съм устрелвала съм устрелвало съм устрелвали сме
2 лице устрелвал си устрелвала си устрелвало си устрелвали сте
3 лице устрелвал (е) устрелвала (е) устрелвало (е) устрелвали (са)


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм устрелвал била съм устрелвала било съм устрелвало били сме устрелвали
2 лице бил си устрелвал била си устрелвала било си устрелвало били сте устрелвали
3 лице бил (е) устрелвал била (е) устрелвала било (е) устрелвало били (са) устрелвали


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да устрелвам щяла съм да устрелвам щяло съм да устрелвам щели сме да устрелваме
2 лице щял си да устрелваш щяла си да устрелваш щяло си да устрелваш щели сте да устрелвате
3 лице щял (е) да устрелва щяла (е) да устрелва щяло (е) да устрелва щели (са) да устрелват


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм устрелвал щяла съм да съм устрелвала щяло съм да съм устрелвало щели сме да сме устрелвали
2 лице щял си да си устрелвал щяла си да си устрелвала щяло си да си устрелвало щели сте да сте устрелвали
3 лице щял (е) да е устрелвал щяла (е) да е устрелвала щяло (е) да е устрелвало щели (са) да са устрелвали


Бъдеще време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих устрелвал бих устрелвала бих устрелвало бихме устрелвали
2 лице би устрелвал би устрелвала би устрелвало бихте устрелвали
3 лице би устрелвал би устрелвала би устрелвало биха устрелвали


Повелително наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
ус·т·рел·вай ус·т·рел·вай·те


Причастия (отглаголни прилагателни)

[редактиране]

Минало страдателно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род ус·т·рел·ван
непълен член ус·т·рел·ва·ния
пълен член ус·т·рел·ва·ни·ят
женски род ус·т·рел·ва·на
членувано ус·т·рел·ва·на·та
среден род ус·т·рел·ва·но
членувано ус·т·рел·ва·но·то
множествено число ус·т·рел·ва·ни
членувано ус·т·рел·ва·ни·те


Минало свършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род ус·т·рел·вал
непълен член ус·т·рел·ва·лия
пълен член ус·т·рел·ва·ли·ят
женски род ус·т·рел·ва·ла
членувано ус·т·рел·ва·ла·та
среден род ус·т·рел·ва·ло
членувано ус·т·рел·ва·ло·то
множествено число ус·т·рел·ва·ли
членувано ус·т·рел·ва·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род ус·т·рел·вал
непълен член ус·т·рел·ва·лия
пълен член ус·т·рел·ва·ли·ят
женски род ус·т·рел·ва·ла
членувано ус·т·рел·ва·ла·та
среден род ус·т·рел·ва·ло
членувано ус·т·рел·ва·ло·то
множествено число ус·т·рел·ва·ли
членувано ус·т·рел·ва·ли·те


Сегашно деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род ус·т·рел·ващ
непълен член ус·т·рел·ва·щия
пълен член ус·т·рел·ва·щи·ят
женски род ус·т·рел·ва·ща
членувано ус·т·рел·ва·ща·та
среден род ус·т·рел·ва·що
членувано ус·т·рел·ва·що·то
множествено число ус·т·рел·ва·щи
членувано ус·т·рел·ва·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)

[редактиране]

ус·т·рел·вай·ки