Направо към съдържанието

Шаблон:Словоформи/устоявам

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола устоявам. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми

[редактиране]

Изявително наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице ус·то·я·вам ус·то·я·ва·ме
2 лице ус·то·я·ваш ус·то·я·ва·те
3 лице ус·то·я·ва ус·то·я·ват


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице ус·то·я·вах ус·то·я·вах·ме
2 лице ус·то·я·ва ус·то·я·вах·те
3 лице ус·то·я·ва ус·то·я·ва·ха


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице ус·то·я·вах ус·то·я·вах·ме
2 лице ус·то·я·ва·ше ус·то·я·вах·те
3 лице ус·то·я·ва·ше ус·то·я·ва·ха


Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице устоявал съм устоявала съм устоявало съм устоявали сме
2 лице устоявал си устоявала си устоявало си устоявали сте
3 лице устоявал е устоявала е устоявало е устоявали са


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях устоявал бях устоявала бях устоявало бяхме устоявали
2 лице беше устоявал беше устоявала беше устоявало бяхте устоявали
3 лице беше устоявал беше устоявала беше устоявало бяха устоявали


Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице ще устоявам ще устояваме
2 лице ще устояваш ще устоявате
3 лице ще устоява ще устояват


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм устоявал ще съм устоявала ще съм устоявало ще сме устоявали
2 лице ще си устоявал ще си устоявала ще си устоявало ще сте устоявали
3 лице ще е устоявал ще е устоявала ще е устоявало ще са устоявали


Бъдеще време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице щях да устоявам щяхме да устояваме
2 лице щеше да устояваш щяхте да устоявате
3 лице щеше да устоява щяха да устояват


Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм устоявал щях да съм устоявала щях да съм устоявало щяхме да сме устоявали
2 лице щеше да си устоявал щеше да си устоявала щеше да си устоявало щяхте да сте устоявали
3 лице щеше да е устоявал щеше да е устоявала щеше да е устоявало щяха да са устоявали


Преизказно наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице устоявал съм устоявала съм устоявало съм устоявали сме
2 лице устоявал си устоявала си устоявало си устоявали сте
3 лице устоявал (е) устоявала (е) устоявало (е) устоявали (са)


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице устоявал съм устоявала съм устоявало съм устоявали сме
2 лице устоявал си устоявала си устоявало си устоявали сте
3 лице устоявал (е) устоявала (е) устоявало (е) устоявали (са)


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм устоявал била съм устоявала било съм устоявало били сме устоявали
2 лице бил си устоявал била си устоявала било си устоявало били сте устоявали
3 лице бил (е) устоявал била (е) устоявала било (е) устоявало били (са) устоявали


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да устоявам щяла съм да устоявам щяло съм да устоявам щели сме да устояваме
2 лице щял си да устояваш щяла си да устояваш щяло си да устояваш щели сте да устоявате
3 лице щял (е) да устоява щяла (е) да устоява щяло (е) да устоява щели (са) да устояват


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм устоявал щяла съм да съм устоявала щяло съм да съм устоявало щели сме да сме устоявали
2 лице щял си да си устоявал щяла си да си устоявала щяло си да си устоявало щели сте да сте устоявали
3 лице щял (е) да е устоявал щяла (е) да е устоявала щяло (е) да е устоявало щели (са) да са устоявали


Бъдеще време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих устоявал бих устоявала бих устоявало бихме устоявали
2 лице би устоявал би устоявала би устоявало бихте устоявали
3 лице би устоявал би устоявала би устоявало биха устоявали


Повелително наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
ус·то·я·вай ус·то·я·вай·те


Причастия (отглаголни прилагателни)

[редактиране]

Минало страдателно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род ус·то·я·ван
непълен член ус·то·я·ва·ния
пълен член ус·то·я·ва·ни·ят
женски род ус·то·я·ва·на
членувано ус·то·я·ва·на·та
среден род ус·то·я·ва·но
членувано ус·то·я·ва·но·то
множествено число ус·то·я·ва·ни
членувано ус·то·я·ва·ни·те


Минало свършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род ус·то·я·вал
непълен член ус·то·я·ва·лия
пълен член ус·то·я·ва·ли·ят
женски род ус·то·я·ва·ла
членувано ус·то·я·ва·ла·та
среден род ус·то·я·ва·ло
членувано ус·то·я·ва·ло·то
множествено число ус·то·я·ва·ли
членувано ус·то·я·ва·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род ус·то·я·вал
непълен член ус·то·я·ва·лия
пълен член ус·то·я·ва·ли·ят
женски род ус·то·я·ва·ла
членувано ус·то·я·ва·ла·та
среден род ус·то·я·ва·ло
членувано ус·то·я·ва·ло·то
множествено число ус·то·я·ва·ли
членувано ус·то·я·ва·ли·те


Сегашно деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род ус·то·я·ващ
непълен член ус·то·я·ва·щия
пълен член ус·то·я·ва·щи·ят
женски род ус·то·я·ва·ща
членувано ус·то·я·ва·ща·та
среден род ус·то·я·ва·що
членувано ус·то·я·ва·що·то
множествено число ус·то·я·ва·щи
членувано ус·то·я·ва·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)

[редактиране]

ус·то·я·вай·ки