Шаблон:Словоформи/установявам

От Уикиречник
Направо към навигацията Направо към търсенето

Представени са всички форми на глагола установявам. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Съдържание

Лични глаголни форми[редактиране]

Изявително наклонение[редактиране]

Сегашно време[редактиране]

единствено число множествено число
1 лице ус·та·но·вя·вам ус·та·но·вя·ва·ме
2 лице ус·та·но·вя·ваш ус·та·но·вя·ва·те
3 лице ус·та·но·вя·ва ус·та·но·вя·ват


Минало свършено време (аорист)[редактиране]

единствено число множествено число
1 лице ус·та·но·вя·вах ус·та·но·вя·вах·ме
2 лице ус·та·но·вя·ва ус·та·но·вя·вах·те
3 лице ус·та·но·вя·ва ус·та·но·вя·ва·ха


Минало несвършено време (имперфект)[редактиране]

единствено число множествено число
1 лице ус·та·но·вя·вах ус·та·но·вя·вах·ме
2 лице ус·та·но·вя·ва·ше ус·та·но·вя·вах·те
3 лице ус·та·но·вя·ва·ше ус·та·но·вя·ва·ха


Минало неопределено време (перфект)[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице установявал съм установявала съм установявало съм установявали сме
2 лице установявал си установявала си установявало си установявали сте
3 лице установявал е установявала е установявало е установявали са


Минало предварително време (плусквамперфект)[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях установявал бях установявала бях установявало бяхме установявали
2 лице беше установявал беше установявала беше установявало бяхте установявали
3 лице беше установявал беше установявала беше установявало бяха установявали


Бъдеще време[редактиране]

единствено число множествено число
1 лице ще установявам ще установяваме
2 лице ще установяваш ще установявате
3 лице ще установява ще установяват


Бъдеще предварително време[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм установявал ще съм установявала ще съм установявало ще сме установявали
2 лице ще си установявал ще си установявала ще си установявало ще сте установявали
3 лице ще е установявал ще е установявала ще е установявало ще са установявали


Бъдеще време в миналото[редактиране]

единствено число множествено число
1 лице щях да установявам щяхме да установяваме
2 лице щеше да установяваш щяхте да установявате
3 лице щеше да установява щяха да установяват


Бъдеще предварително време в миналото[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм установявал щях да съм установявала щях да съм установявало щяхме да сме установявали
2 лице щеше да си установявал щеше да си установявала щеше да си установявало щяхте да сте установявали
3 лице щеше да е установявал щеше да е установявала щеше да е установявало щяха да са установявали


Преизказно наклонение[редактиране]

Сегашно време[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице установявал съм установявала съм установявало съм установявали сме
2 лице установявал си установявала си установявало си установявали сте
3 лице установявал (е) установявала (е) установявало (е) установявали (са)


Минало свършено време (аорист)[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице установявал съм установявала съм установявало съм установявали сме
2 лице установявал си установявала си установявало си установявали сте
3 лице установявал (е) установявала (е) установявало (е) установявали (са)


Минало несвършено време (имперфект)[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм установявал била съм установявала било съм установявало били сме установявали
2 лице бил си установявал била си установявала било си установявало били сте установявали
3 лице бил (е) установявал била (е) установявала било (е) установявало били (са) установявали


Минало предварително време (плусквамперфект)[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да установявам щяла съм да установявам щяло съм да установявам щели сме да установяваме
2 лице щял си да установяваш щяла си да установяваш щяло си да установяваш щели сте да установявате
3 лице щял (е) да установява щяла (е) да установява щяло (е) да установява щели (са) да установяват


Бъдеще предварително време[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм установявал щяла съм да съм установявала щяло съм да съм установявало щели сме да сме установявали
2 лице щял си да си установявал щяла си да си установявала щяло си да си установявало щели сте да сте установявали
3 лице щял (е) да е установявал щяла (е) да е установявала щяло (е) да е установявало щели (са) да са установявали


Бъдеще време в миналото[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих установявал бих установявала бих установявало бихме установявали
2 лице би установявал би установявала би установявало бихте установявали
3 лице би установявал би установявала би установявало биха установявали


Повелително наклонение[редактиране]

единствено число множествено число
ус·та·но·вя·вай ус·та·но·вя·вай·те


Причастия (отглаголни прилагателни)[редактиране]

Минало страдателно причастие[редактиране]

единствено число мъжки род ус·та·но·вя·ван
непълен член ус·та·но·вя·ва·ния
пълен член ус·та·но·вя·ва·ни·ят
женски род ус·та·но·вя·ва·на
членувано ус·та·но·вя·ва·на·та
среден род ус·та·но·вя·ва·но
членувано ус·та·но·вя·ва·но·то
множествено число ус·та·но·вя·ва·ни
членувано ус·та·но·вя·ва·ни·те


Минало свършено деятелно причастие[редактиране]

единствено число мъжки род ус·та·но·вя·вал
непълен член ус·та·но·вя·ва·лия
пълен член ус·та·но·вя·ва·ли·ят
женски род ус·та·но·вя·ва·ла
членувано ус·та·но·вя·ва·ла·та
среден род ус·та·но·вя·ва·ло
членувано ус·та·но·вя·ва·ло·то
множествено число ус·та·но·вя·ва·ли
членувано ус·та·но·вя·ва·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие[редактиране]

единствено число мъжки род ус·та·но·вя·вал
непълен член ус·та·но·вя·ва·лия
пълен член ус·та·но·вя·ва·ли·ят
женски род ус·та·но·вя·ва·ла
членувано ус·та·но·вя·ва·ла·та
среден род ус·та·но·вя·ва·ло
членувано ус·та·но·вя·ва·ло·то
множествено число ус·та·но·вя·ва·ли
членувано ус·та·но·вя·ва·ли·те


Сегашно деятелно причастие[редактиране]

единствено число мъжки род ус·та·но·вя·ващ
непълен член ус·та·но·вя·ва·щия
пълен член ус·та·но·вя·ва·щи·ят
женски род ус·та·но·вя·ва·ща
членувано ус·та·но·вя·ва·ща·та
среден род ус·та·но·вя·ва·що
членувано ус·та·но·вя·ва·що·то
множествено число ус·та·но·вя·ва·щи
членувано ус·та·но·вя·ва·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)[редактиране]

ус·та·но·вя·вай·ки