Направо към съдържанието

Шаблон:Словоформи/установя

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола установя. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми

[редактиране]

Изявително наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице ус·та·но·вя ус·та·но·вим
2 лице ус·та·но·виш ус·та·но·ви·те
3 лице ус·та·но·ви ус·та·но·вят


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице ус·та·но·вих ус·та·но·вих·ме
2 лице ус·та·но·ви ус·та·но·вих·те
3 лице ус·та·но·ви ус·та·но·ви·ха


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице ус·та·но·вях ус·та·но·вях·ме
2 лице ус·та·но·ве·ше ус·та·но·вях·те
3 лице ус·та·но·ве·ше ус·та·но·вя·ха


Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице установил съм установила съм установило съм установили сме
2 лице установил си установила си установило си установили сте
3 лице установил е установила е установило е установили са


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях установил бях установила бях установило бяхме установили
2 лице беше установил беше установила беше установило бяхте установили
3 лице беше установил беше установила беше установило бяха установили


Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице ще установя ще установим
2 лице ще установиш ще установите
3 лице ще установи ще установят


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм установил ще съм установила ще съм установило ще сме установили
2 лице ще си установил ще си установила ще си установило ще сте установили
3 лице ще е установил ще е установила ще е установило ще са установили


Бъдеще време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице щях да установя щяхме да установим
2 лице щеше да установиш щяхте да установите
3 лице щеше да установи щяха да установят


Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм установил щях да съм установила щях да съм установило щяхме да сме установили
2 лице щеше да си установил щеше да си установила щеше да си установило щяхте да сте установили
3 лице щеше да е установил щеше да е установила щеше да е установило щяха да са установили


Преизказно наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице установял съм установяла съм установяло съм установели сме
2 лице установял си установяла си установяло си установели сте
3 лице установял (е) установяла (е) установяло (е) установели (са)


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице установил съм установила съм установило съм установили сме
2 лице установил си установила си установило си установили сте
3 лице установил (е) установила (е) установило (е) установили (са)


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм установил била съм установила било съм установило били сме установили
2 лице бил си установил била си установила било си установило били сте установили
3 лице бил (е) установил била (е) установила било (е) установило били (са) установили


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да установя щяла съм да установя щяло съм да установя щели сме да установим
2 лице щял си да установиш щяла си да установиш щяло си да установиш щели сте да установите
3 лице щял (е) да установи щяла (е) да установи щяло (е) да установи щели (са) да установят


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм установил щяла съм да съм установила щяло съм да съм установило щели сме да сме установили
2 лице щял си да си установил щяла си да си установила щяло си да си установило щели сте да сте установили
3 лице щял (е) да е установил щяла (е) да е установила щяло (е) да е установило щели (са) да са установили


Бъдеще време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих установил бих установила бих установило бихме установили
2 лице би установил би установила би установило бихте установили
3 лице би установил би установила би установило биха установили


Повелително наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
ус·та·но·ви ус·та·но·ве·те


Причастия (отглаголни прилагателни)

[редактиране]

Минало страдателно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род ус·та·но·вен
непълен член ус·та·но·ве·ния
пълен член ус·та·но·ве·ни·ят
женски род ус·та·но·ве·на
членувано ус·та·но·ве·на·та
среден род ус·та·но·ве·но
членувано ус·та·но·ве·но·то
множествено число ус·та·но·ве·ни
членувано ус·та·но·ве·ни·те


Минало свършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род ус·та·но·вил
непълен член ус·та·но·ви·лия
пълен член ус·та·но·ви·ли·ят
женски род ус·та·но·ви·ла
членувано ус·та·но·ви·ла·та
среден род ус·та·но·ви·ло
членувано ус·та·но·ви·ло·то
множествено число ус·та·но·ви·ли
членувано ус·та·но·ви·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род ус·та·но·вял
непълен член ус·та·но·вя·лия
пълен член ус·та·но·вя·ли·ят
женски род ус·та·но·вя·ла
членувано ус·та·но·вя·ла·та
среден род ус·та·но·вя·ло
членувано ус·та·но·вя·ло·то
множествено число ус·та·но·ве·ли
членувано ус·та·но·ве·ли·те


Сегашно деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род ус·та·но·вящ
непълен член ус·та·но·вя·щия
пълен член ус·та·но·вя·щи·ят
женски род ус·та·но·вя·ща
членувано ус·та·но·вя·ща·та
среден род ус·та·но·вя·що
членувано ус·та·но·вя·що·то
множествено число ус·та·но·вя·щи
членувано ус·та·но·вя·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)

[редактиране]

ус·та·но·вей·ки