Шаблон:Словоформи/упътя

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола упътя. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми[редактиране]

Изявително наклонение[редактиране]

Сегашно време[редактиране]

единствено число множествено число
1 лице упъ·тя упъ·тим
2 лице упъ·тиш упъ·ти·те
3 лице упъ·ти упъ·тят


Минало свършено време (аорист)[редактиране]

единствено число множествено число
1 лице упъ·тих упъ·тих·ме
2 лице упъ·ти упъ·тих·те
3 лице упъ·ти упъ·ти·ха


Минало несвършено време (имперфект)[редактиране]

единствено число множествено число
1 лице упъ·тех упъ·тех·ме
2 лице упъ·те·ше упъ·тех·те
3 лице упъ·те·ше упъ·те·ха


Минало неопределено време (перфект)[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице упътил съм упътила съм упътило съм упътили сме
2 лице упътил си упътила си упътило си упътили сте
3 лице упътил е упътила е упътило е упътили са


Минало предварително време (плусквамперфект)[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях упътил бях упътила бях упътило бяхме упътили
2 лице беше упътил беше упътила беше упътило бяхте упътили
3 лице беше упътил беше упътила беше упътило бяха упътили


Бъдеще време[редактиране]

единствено число множествено число
1 лице ще упътя ще упътим
2 лице ще упътиш ще упътите
3 лице ще упъти ще упътят


Бъдеще предварително време[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм упътил ще съм упътила ще съм упътило ще сме упътили
2 лице ще си упътил ще си упътила ще си упътило ще сте упътили
3 лице ще е упътил ще е упътила ще е упътило ще са упътили


Бъдеще време в миналото[редактиране]

единствено число множествено число
1 лице щях да упътя щяхме да упътим
2 лице щеше да упътиш щяхте да упътите
3 лице щеше да упъти щяха да упътят


Бъдеще предварително време в миналото[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм упътил щях да съм упътила щях да съм упътило щяхме да сме упътили
2 лице щеше да си упътил щеше да си упътила щеше да си упътило щяхте да сте упътили
3 лице щеше да е упътил щеше да е упътила щеше да е упътило щяха да са упътили


Преизказно наклонение[редактиране]

Сегашно време[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице упътел съм упътела съм упътело съм упътели сме
2 лице упътел си упътела си упътело си упътели сте
3 лице упътел (е) упътела (е) упътело (е) упътели (са)


Минало свършено време (аорист)[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице упътил съм упътила съм упътило съм упътили сме
2 лице упътил си упътила си упътило си упътили сте
3 лице упътил (е) упътила (е) упътило (е) упътили (са)


Минало несвършено време (имперфект)[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм упътил била съм упътила било съм упътило били сме упътили
2 лице бил си упътил била си упътила било си упътило били сте упътили
3 лице бил (е) упътил била (е) упътила било (е) упътило били (са) упътили


Минало предварително време (плусквамперфект)[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да упътя щяла съм да упътя щяло съм да упътя щели сме да упътим
2 лице щял си да упътиш щяла си да упътиш щяло си да упътиш щели сте да упътите
3 лице щял (е) да упъти щяла (е) да упъти щяло (е) да упъти щели (са) да упътят


Бъдеще предварително време[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм упътил щяла съм да съм упътила щяло съм да съм упътило щели сме да сме упътили
2 лице щял си да си упътил щяла си да си упътила щяло си да си упътило щели сте да сте упътили
3 лице щял (е) да е упътил щяла (е) да е упътила щяло (е) да е упътило щели (са) да са упътили


Бъдеще време в миналото[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих упътил бих упътила бих упътило бихме упътили
2 лице би упътил би упътила би упътило бихте упътили
3 лице би упътил би упътила би упътило биха упътили


Повелително наклонение[редактиране]

единствено число множествено число
упъ·ти упъ·те·те


Причастия (отглаголни прилагателни)[редактиране]

Минало страдателно причастие[редактиране]

единствено число мъжки род упъ·тен
непълен член упъ·те·ния
пълен член упъ·те·ни·ят
женски род упъ·те·на
членувано упъ·те·на·та
среден род упъ·те·но
членувано упъ·те·но·то
множествено число упъ·те·ни
членувано упъ·те·ни·те


Минало свършено деятелно причастие[редактиране]

единствено число мъжки род упъ·тил
непълен член упъ·ти·лия
пълен член упъ·ти·ли·ят
женски род упъ·ти·ла
членувано упъ·ти·ла·та
среден род упъ·ти·ло
членувано упъ·ти·ло·то
множествено число упъ·ти·ли
членувано упъ·ти·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие[редактиране]

единствено число мъжки род упъ·тел
непълен член упъ·те·лия
пълен член упъ·те·ли·ят
женски род упъ·те·ла
членувано упъ·те·ла·та
среден род упъ·те·ло
членувано упъ·те·ло·то
множествено число упъ·те·ли
членувано упъ·те·ли·те


Сегашно деятелно причастие[редактиране]

единствено число мъжки род упъ·тещ
непълен член упъ·те·щия
пълен член упъ·те·щи·ят
женски род упъ·те·ща
членувано упъ·те·ща·та
среден род упъ·те·що
членувано упъ·те·що·то
множествено число упъ·те·щи
членувано упъ·те·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)[редактиране]

упъ·тей·ки