Направо към съдържанието

Шаблон:Словоформи/упълномощавам

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола упълномощавам. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми[редактиране]

Изявително наклонение[редактиране]

Сегашно време[редактиране]

единствено число множествено число
1 лице упъл·но·мо·ща·вам упъл·но·мо·ща·ва·ме
2 лице упъл·но·мо·ща·ваш упъл·но·мо·ща·ва·те
3 лице упъл·но·мо·ща·ва упъл·но·мо·ща·ват


Минало свършено време (аорист)[редактиране]

единствено число множествено число
1 лице упъл·но·мо·ща·вах упъл·но·мо·ща·вах·ме
2 лице упъл·но·мо·ща·ва упъл·но·мо·ща·вах·те
3 лице упъл·но·мо·ща·ва упъл·но·мо·ща·ва·ха


Минало несвършено време (имперфект)[редактиране]

единствено число множествено число
1 лице упъл·но·мо·ща·вах упъл·но·мо·ща·вах·ме
2 лице упъл·но·мо·ща·ва·ше упъл·но·мо·ща·вах·те
3 лице упъл·но·мо·ща·ва·ше упъл·но·мо·ща·ва·ха


Минало неопределено време (перфект)[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице упълномощавал съм упълномощавала съм упълномощавало съм упълномощавали сме
2 лице упълномощавал си упълномощавала си упълномощавало си упълномощавали сте
3 лице упълномощавал е упълномощавала е упълномощавало е упълномощавали са


Минало предварително време (плусквамперфект)[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях упълномощавал бях упълномощавала бях упълномощавало бяхме упълномощавали
2 лице беше упълномощавал беше упълномощавала беше упълномощавало бяхте упълномощавали
3 лице беше упълномощавал беше упълномощавала беше упълномощавало бяха упълномощавали


Бъдеще време[редактиране]

единствено число множествено число
1 лице ще упълномощавам ще упълномощаваме
2 лице ще упълномощаваш ще упълномощавате
3 лице ще упълномощава ще упълномощават


Бъдеще предварително време[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм упълномощавал ще съм упълномощавала ще съм упълномощавало ще сме упълномощавали
2 лице ще си упълномощавал ще си упълномощавала ще си упълномощавало ще сте упълномощавали
3 лице ще е упълномощавал ще е упълномощавала ще е упълномощавало ще са упълномощавали


Бъдеще време в миналото[редактиране]

единствено число множествено число
1 лице щях да упълномощавам щяхме да упълномощаваме
2 лице щеше да упълномощаваш щяхте да упълномощавате
3 лице щеше да упълномощава щяха да упълномощават


Бъдеще предварително време в миналото[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм упълномощавал щях да съм упълномощавала щях да съм упълномощавало щяхме да сме упълномощавали
2 лице щеше да си упълномощавал щеше да си упълномощавала щеше да си упълномощавало щяхте да сте упълномощавали
3 лице щеше да е упълномощавал щеше да е упълномощавала щеше да е упълномощавало щяха да са упълномощавали


Преизказно наклонение[редактиране]

Сегашно време[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице упълномощавал съм упълномощавала съм упълномощавало съм упълномощавали сме
2 лице упълномощавал си упълномощавала си упълномощавало си упълномощавали сте
3 лице упълномощавал (е) упълномощавала (е) упълномощавало (е) упълномощавали (са)


Минало свършено време (аорист)[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице упълномощавал съм упълномощавала съм упълномощавало съм упълномощавали сме
2 лице упълномощавал си упълномощавала си упълномощавало си упълномощавали сте
3 лице упълномощавал (е) упълномощавала (е) упълномощавало (е) упълномощавали (са)


Минало несвършено време (имперфект)[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм упълномощавал била съм упълномощавала било съм упълномощавало били сме упълномощавали
2 лице бил си упълномощавал била си упълномощавала било си упълномощавало били сте упълномощавали
3 лице бил (е) упълномощавал била (е) упълномощавала било (е) упълномощавало били (са) упълномощавали


Минало предварително време (плусквамперфект)[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да упълномощавам щяла съм да упълномощавам щяло съм да упълномощавам щели сме да упълномощаваме
2 лице щял си да упълномощаваш щяла си да упълномощаваш щяло си да упълномощаваш щели сте да упълномощавате
3 лице щял (е) да упълномощава щяла (е) да упълномощава щяло (е) да упълномощава щели (са) да упълномощават


Бъдеще предварително време[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм упълномощавал щяла съм да съм упълномощавала щяло съм да съм упълномощавало щели сме да сме упълномощавали
2 лице щял си да си упълномощавал щяла си да си упълномощавала щяло си да си упълномощавало щели сте да сте упълномощавали
3 лице щял (е) да е упълномощавал щяла (е) да е упълномощавала щяло (е) да е упълномощавало щели (са) да са упълномощавали


Бъдеще време в миналото[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих упълномощавал бих упълномощавала бих упълномощавало бихме упълномощавали
2 лице би упълномощавал би упълномощавала би упълномощавало бихте упълномощавали
3 лице би упълномощавал би упълномощавала би упълномощавало биха упълномощавали


Повелително наклонение[редактиране]

единствено число множествено число
упъл·но·мо·ща·вай упъл·но·мо·ща·вай·те


Причастия (отглаголни прилагателни)[редактиране]

Минало страдателно причастие[редактиране]

единствено число мъжки род упъл·но·мо·ща·ван
непълен член упъл·но·мо·ща·ва·ния
пълен член упъл·но·мо·ща·ва·ни·ят
женски род упъл·но·мо·ща·ва·на
членувано упъл·но·мо·ща·ва·на·та
среден род упъл·но·мо·ща·ва·но
членувано упъл·но·мо·ща·ва·но·то
множествено число упъл·но·мо·ща·ва·ни
членувано упъл·но·мо·ща·ва·ни·те


Минало свършено деятелно причастие[редактиране]

единствено число мъжки род упъл·но·мо·ща·вал
непълен член упъл·но·мо·ща·ва·лия
пълен член упъл·но·мо·ща·ва·ли·ят
женски род упъл·но·мо·ща·ва·ла
членувано упъл·но·мо·ща·ва·ла·та
среден род упъл·но·мо·ща·ва·ло
членувано упъл·но·мо·ща·ва·ло·то
множествено число упъл·но·мо·ща·ва·ли
членувано упъл·но·мо·ща·ва·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие[редактиране]

единствено число мъжки род упъл·но·мо·ща·вал
непълен член упъл·но·мо·ща·ва·лия
пълен член упъл·но·мо·ща·ва·ли·ят
женски род упъл·но·мо·ща·ва·ла
членувано упъл·но·мо·ща·ва·ла·та
среден род упъл·но·мо·ща·ва·ло
членувано упъл·но·мо·ща·ва·ло·то
множествено число упъл·но·мо·ща·ва·ли
членувано упъл·но·мо·ща·ва·ли·те


Сегашно деятелно причастие[редактиране]

единствено число мъжки род упъл·но·мо·ща·ващ
непълен член упъл·но·мо·ща·ва·щия
пълен член упъл·но·мо·ща·ва·щи·ят
женски род упъл·но·мо·ща·ва·ща
членувано упъл·но·мо·ща·ва·ща·та
среден род упъл·но·мо·ща·ва·що
членувано упъл·но·мо·ща·ва·що·то
множествено число упъл·но·мо·ща·ва·щи
членувано упъл·но·мо·ща·ва·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)[редактиране]

упъл·но·мо·ща·вай·ки