Направо към съдържанието

Шаблон:Словоформи/удовлетворя

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола удовлетворя. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми

[редактиране]

Изявително наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице удов·лет·во·ря удов·лет·во·рим
2 лице удов·лет·во·риш удов·лет·во·ри·те
3 лице удов·лет·во·ри удов·лет·во·рят


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице удов·лет·во·рих удов·лет·во·рих·ме
2 лице удов·лет·во·ри удов·лет·во·рих·те
3 лице удов·лет·во·ри удов·лет·во·ри·ха


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице удов·лет·во·рях удов·лет·во·рях·ме
2 лице удов·лет·во·ре·ше удов·лет·во·рях·те
3 лице удов·лет·во·ре·ше удов·лет·во·ря·ха


Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице удовлетворил съм удовлетворила съм удовлетворило съм удовлетворили сме
2 лице удовлетворил си удовлетворила си удовлетворило си удовлетворили сте
3 лице удовлетворил е удовлетворила е удовлетворило е удовлетворили са


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях удовлетворил бях удовлетворила бях удовлетворило бяхме удовлетворили
2 лице беше удовлетворил беше удовлетворила беше удовлетворило бяхте удовлетворили
3 лице беше удовлетворил беше удовлетворила беше удовлетворило бяха удовлетворили


Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице ще удовлетворя ще удовлетворим
2 лице ще удовлетвориш ще удовлетворите
3 лице ще удовлетвори ще удовлетворят


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм удовлетворил ще съм удовлетворила ще съм удовлетворило ще сме удовлетворили
2 лице ще си удовлетворил ще си удовлетворила ще си удовлетворило ще сте удовлетворили
3 лице ще е удовлетворил ще е удовлетворила ще е удовлетворило ще са удовлетворили


Бъдеще време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице щях да удовлетворя щяхме да удовлетворим
2 лице щеше да удовлетвориш щяхте да удовлетворите
3 лице щеше да удовлетвори щяха да удовлетворят


Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм удовлетворил щях да съм удовлетворила щях да съм удовлетворило щяхме да сме удовлетворили
2 лице щеше да си удовлетворил щеше да си удовлетворила щеше да си удовлетворило щяхте да сте удовлетворили
3 лице щеше да е удовлетворил щеше да е удовлетворила щеше да е удовлетворило щяха да са удовлетворили


Преизказно наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице удовлетворял съм удовлетворяла съм удовлетворяло съм удовлетворели сме
2 лице удовлетворял си удовлетворяла си удовлетворяло си удовлетворели сте
3 лице удовлетворял (е) удовлетворяла (е) удовлетворяло (е) удовлетворели (са)


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице удовлетворил съм удовлетворила съм удовлетворило съм удовлетворили сме
2 лице удовлетворил си удовлетворила си удовлетворило си удовлетворили сте
3 лице удовлетворил (е) удовлетворила (е) удовлетворило (е) удовлетворили (са)


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм удовлетворил била съм удовлетворила било съм удовлетворило били сме удовлетворили
2 лице бил си удовлетворил била си удовлетворила било си удовлетворило били сте удовлетворили
3 лице бил (е) удовлетворил била (е) удовлетворила било (е) удовлетворило били (са) удовлетворили


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да удовлетворя щяла съм да удовлетворя щяло съм да удовлетворя щели сме да удовлетворим
2 лице щял си да удовлетвориш щяла си да удовлетвориш щяло си да удовлетвориш щели сте да удовлетворите
3 лице щял (е) да удовлетвори щяла (е) да удовлетвори щяло (е) да удовлетвори щели (са) да удовлетворят


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм удовлетворил щяла съм да съм удовлетворила щяло съм да съм удовлетворило щели сме да сме удовлетворили
2 лице щял си да си удовлетворил щяла си да си удовлетворила щяло си да си удовлетворило щели сте да сте удовлетворили
3 лице щял (е) да е удовлетворил щяла (е) да е удовлетворила щяло (е) да е удовлетворило щели (са) да са удовлетворили


Бъдеще време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих удовлетворил бих удовлетворила бих удовлетворило бихме удовлетворили
2 лице би удовлетворил би удовлетворила би удовлетворило бихте удовлетворили
3 лице би удовлетворил би удовлетворила би удовлетворило биха удовлетворили


Повелително наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
удов·лет·во·ри удов·лет·во·ре·те


Причастия (отглаголни прилагателни)

[редактиране]

Минало страдателно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род удов·лет·во·рен
непълен член удов·лет·во·ре·ния
пълен член удов·лет·во·ре·ни·ят
женски род удов·лет·во·ре·на
членувано удов·лет·во·ре·на·та
среден род удов·лет·во·ре·но
членувано удов·лет·во·ре·но·то
множествено число удов·лет·во·ре·ни
членувано удов·лет·во·ре·ни·те


Минало свършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род удов·лет·во·рил
непълен член удов·лет·во·ри·лия
пълен член удов·лет·во·ри·ли·ят
женски род удов·лет·во·ри·ла
членувано удов·лет·во·ри·ла·та
среден род удов·лет·во·ри·ло
членувано удов·лет·во·ри·ло·то
множествено число удов·лет·во·ри·ли
членувано удов·лет·во·ри·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род удов·лет·во·рял
непълен член удов·лет·во·ря·лия
пълен член удов·лет·во·ря·ли·ят
женски род удов·лет·во·ря·ла
членувано удов·лет·во·ря·ла·та
среден род удов·лет·во·ря·ло
членувано удов·лет·во·ря·ло·то
множествено число удов·лет·во·ре·ли
членувано удов·лет·во·ре·ли·те


Сегашно деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род удов·лет·во·рящ
непълен член удов·лет·во·ря·щия
пълен член удов·лет·во·ря·щи·ят
женски род удов·лет·во·ря·ща
членувано удов·лет·во·ря·ща·та
среден род удов·лет·во·ря·що
членувано удов·лет·во·ря·що·то
множествено число удов·лет·во·ря·щи
членувано удов·лет·во·ря·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)

[редактиране]

удов·лет·во·рей·ки