Направо към съдържанието

Шаблон:Словоформи/уговоря

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола уговоря. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми

[редактиране]

Изявително наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице уго·во·ря уго·во·рим
2 лице уго·во·риш уго·во·ри·те
3 лице уго·во·ри уго·во·рят


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице уго·во·рих уго·во·рих·ме
2 лице уго·во·ри уго·во·рих·те
3 лице уго·во·ри уго·во·ри·ха


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице уго·во·рех уго·во·рех·ме
2 лице уго·во·ре·ше уго·во·рех·те
3 лице уго·во·ре·ше уго·во·ре·ха


Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице уговорил съм уговорила съм уговорило съм уговорили сме
2 лице уговорил си уговорила си уговорило си уговорили сте
3 лице уговорил е уговорила е уговорило е уговорили са


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях уговорил бях уговорила бях уговорило бяхме уговорили
2 лице беше уговорил беше уговорила беше уговорило бяхте уговорили
3 лице беше уговорил беше уговорила беше уговорило бяха уговорили


Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице ще уговоря ще уговорим
2 лице ще уговориш ще уговорите
3 лице ще уговори ще уговорят


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм уговорил ще съм уговорила ще съм уговорило ще сме уговорили
2 лице ще си уговорил ще си уговорила ще си уговорило ще сте уговорили
3 лице ще е уговорил ще е уговорила ще е уговорило ще са уговорили


Бъдеще време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице щях да уговоря щяхме да уговорим
2 лице щеше да уговориш щяхте да уговорите
3 лице щеше да уговори щяха да уговорят


Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм уговорил щях да съм уговорила щях да съм уговорило щяхме да сме уговорили
2 лице щеше да си уговорил щеше да си уговорила щеше да си уговорило щяхте да сте уговорили
3 лице щеше да е уговорил щеше да е уговорила щеше да е уговорило щяха да са уговорили


Преизказно наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице уговорел съм уговорела съм уговорело съм уговорели сме
2 лице уговорел си уговорела си уговорело си уговорели сте
3 лице уговорел (е) уговорела (е) уговорело (е) уговорели (са)


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице уговорил съм уговорила съм уговорило съм уговорили сме
2 лице уговорил си уговорила си уговорило си уговорили сте
3 лице уговорил (е) уговорила (е) уговорило (е) уговорили (са)


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм уговорил била съм уговорила било съм уговорило били сме уговорили
2 лице бил си уговорил била си уговорила било си уговорило били сте уговорили
3 лице бил (е) уговорил била (е) уговорила било (е) уговорило били (са) уговорили


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да уговоря щяла съм да уговоря щяло съм да уговоря щели сме да уговорим
2 лице щял си да уговориш щяла си да уговориш щяло си да уговориш щели сте да уговорите
3 лице щял (е) да уговори щяла (е) да уговори щяло (е) да уговори щели (са) да уговорят


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм уговорил щяла съм да съм уговорила щяло съм да съм уговорило щели сме да сме уговорили
2 лице щял си да си уговорил щяла си да си уговорила щяло си да си уговорило щели сте да сте уговорили
3 лице щял (е) да е уговорил щяла (е) да е уговорила щяло (е) да е уговорило щели (са) да са уговорили


Бъдеще време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих уговорил бих уговорила бих уговорило бихме уговорили
2 лице би уговорил би уговорила би уговорило бихте уговорили
3 лице би уговорил би уговорила би уговорило биха уговорили


Повелително наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
уго·во·ри уго·во·ре·те


Причастия (отглаголни прилагателни)

[редактиране]

Минало страдателно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род уго·во·рен
непълен член уго·во·ре·ния
пълен член уго·во·ре·ни·ят
женски род уго·во·ре·на
членувано уго·во·ре·на·та
среден род уго·во·ре·но
членувано уго·во·ре·но·то
множествено число уго·во·ре·ни
членувано уго·во·ре·ни·те


Минало свършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род уго·во·рил
непълен член уго·во·ри·лия
пълен член уго·во·ри·ли·ят
женски род уго·во·ри·ла
членувано уго·во·ри·ла·та
среден род уго·во·ри·ло
членувано уго·во·ри·ло·то
множествено число уго·во·ри·ли
членувано уго·во·ри·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род уго·во·рел
непълен член уго·во·ре·лия
пълен член уго·во·ре·ли·ят
женски род уго·во·ре·ла
членувано уго·во·ре·ла·та
среден род уго·во·ре·ло
членувано уго·во·ре·ло·то
множествено число уго·во·ре·ли
членувано уго·во·ре·ли·те


Сегашно деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род уго·во·рещ
непълен член уго·во·ре·щия
пълен член уго·во·ре·щи·ят
женски род уго·во·ре·ща
членувано уго·во·ре·ща·та
среден род уго·во·ре·що
членувано уго·во·ре·що·то
множествено число уго·во·ре·щи
членувано уго·во·ре·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)

[редактиране]

уго·во·рей·ки