Направо към съдържанието

Шаблон:Словоформи/увълчвам

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола увълчвам. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми

[редактиране]

Изявително наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице увъл·ч·вам увъл·ч·ва·ме
2 лице увъл·ч·ваш увъл·ч·ва·те
3 лице увъл·ч·ва увъл·ч·ват


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице увъл·ч·вах увъл·ч·вах·ме
2 лице увъл·ч·ва увъл·ч·вах·те
3 лице увъл·ч·ва увъл·ч·ва·ха


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице увъл·ч·вах увъл·ч·вах·ме
2 лице увъл·ч·ва·ше увъл·ч·вах·те
3 лице увъл·ч·ва·ше увъл·ч·ва·ха


Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице увълчвал съм увълчвала съм увълчвало съм увълчвали сме
2 лице увълчвал си увълчвала си увълчвало си увълчвали сте
3 лице увълчвал е увълчвала е увълчвало е увълчвали са


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях увълчвал бях увълчвала бях увълчвало бяхме увълчвали
2 лице беше увълчвал беше увълчвала беше увълчвало бяхте увълчвали
3 лице беше увълчвал беше увълчвала беше увълчвало бяха увълчвали


Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице ще увълчвам ще увълчваме
2 лице ще увълчваш ще увълчвате
3 лице ще увълчва ще увълчват


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм увълчвал ще съм увълчвала ще съм увълчвало ще сме увълчвали
2 лице ще си увълчвал ще си увълчвала ще си увълчвало ще сте увълчвали
3 лице ще е увълчвал ще е увълчвала ще е увълчвало ще са увълчвали


Бъдеще време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице щях да увълчвам щяхме да увълчваме
2 лице щеше да увълчваш щяхте да увълчвате
3 лице щеше да увълчва щяха да увълчват


Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм увълчвал щях да съм увълчвала щях да съм увълчвало щяхме да сме увълчвали
2 лице щеше да си увълчвал щеше да си увълчвала щеше да си увълчвало щяхте да сте увълчвали
3 лице щеше да е увълчвал щеше да е увълчвала щеше да е увълчвало щяха да са увълчвали


Преизказно наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице увълчвал съм увълчвала съм увълчвало съм увълчвали сме
2 лице увълчвал си увълчвала си увълчвало си увълчвали сте
3 лице увълчвал (е) увълчвала (е) увълчвало (е) увълчвали (са)


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице увълчвал съм увълчвала съм увълчвало съм увълчвали сме
2 лице увълчвал си увълчвала си увълчвало си увълчвали сте
3 лице увълчвал (е) увълчвала (е) увълчвало (е) увълчвали (са)


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм увълчвал била съм увълчвала било съм увълчвало били сме увълчвали
2 лице бил си увълчвал била си увълчвала било си увълчвало били сте увълчвали
3 лице бил (е) увълчвал била (е) увълчвала било (е) увълчвало били (са) увълчвали


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да увълчвам щяла съм да увълчвам щяло съм да увълчвам щели сме да увълчваме
2 лице щял си да увълчваш щяла си да увълчваш щяло си да увълчваш щели сте да увълчвате
3 лице щял (е) да увълчва щяла (е) да увълчва щяло (е) да увълчва щели (са) да увълчват


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм увълчвал щяла съм да съм увълчвала щяло съм да съм увълчвало щели сме да сме увълчвали
2 лице щял си да си увълчвал щяла си да си увълчвала щяло си да си увълчвало щели сте да сте увълчвали
3 лице щял (е) да е увълчвал щяла (е) да е увълчвала щяло (е) да е увълчвало щели (са) да са увълчвали


Бъдеще време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих увълчвал бих увълчвала бих увълчвало бихме увълчвали
2 лице би увълчвал би увълчвала би увълчвало бихте увълчвали
3 лице би увълчвал би увълчвала би увълчвало биха увълчвали


Повелително наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
увъл·ч·вай увъл·ч·вай·те


Причастия (отглаголни прилагателни)

[редактиране]

Минало страдателно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род увъл·ч·ван
непълен член увъл·ч·ва·ния
пълен член увъл·ч·ва·ни·ят
женски род увъл·ч·ва·на
членувано увъл·ч·ва·на·та
среден род увъл·ч·ва·но
членувано увъл·ч·ва·но·то
множествено число увъл·ч·ва·ни
членувано увъл·ч·ва·ни·те


Минало свършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род увъл·ч·вал
непълен член увъл·ч·ва·лия
пълен член увъл·ч·ва·ли·ят
женски род увъл·ч·ва·ла
членувано увъл·ч·ва·ла·та
среден род увъл·ч·ва·ло
членувано увъл·ч·ва·ло·то
множествено число увъл·ч·ва·ли
членувано увъл·ч·ва·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род увъл·ч·вал
непълен член увъл·ч·ва·лия
пълен член увъл·ч·ва·ли·ят
женски род увъл·ч·ва·ла
членувано увъл·ч·ва·ла·та
среден род увъл·ч·ва·ло
членувано увъл·ч·ва·ло·то
множествено число увъл·ч·ва·ли
членувано увъл·ч·ва·ли·те


Сегашно деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род увъл·ч·ващ
непълен член увъл·ч·ва·щия
пълен член увъл·ч·ва·щи·ят
женски род увъл·ч·ва·ща
членувано увъл·ч·ва·ща·та
среден род увъл·ч·ва·що
членувано увъл·ч·ва·що·то
множествено число увъл·ч·ва·щи
членувано увъл·ч·ва·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)

[редактиране]

увъл·ч·вай·ки