Направо към съдържанието

Шаблон:Словоформи/увенчая

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола увенчая. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми

[редактиране]

Изявително наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице увен·чая увен·ча·ем
2 лице увен·ча·еш увен·ча·е·те
3 лице увен·чае увен·ча·ят


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице увен·чах увен·чах·ме
2 лице увен·ча увен·чах·те
3 лице увен·ча увен·ча·ха


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице увен·ча·ех увен·ча·ех·ме
2 лице увен·ча·е·ше увен·ча·ех·те
3 лице увен·ча·е·ше увен·ча·е·ха


Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице увенчал съм увенчала съм увенчало съм увенчали сме
2 лице увенчал си увенчала си увенчало си увенчали сте
3 лице увенчал е увенчала е увенчало е увенчали са


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях увенчал бях увенчала бях увенчало бяхме увенчали
2 лице беше увенчал беше увенчала беше увенчало бяхте увенчали
3 лице беше увенчал беше увенчала беше увенчало бяха увенчали


Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице ще увенчая ще увенчаем
2 лице ще увенчаеш ще увенчаете
3 лице ще увенчае ще увенчаят


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм увенчал ще съм увенчала ще съм увенчало ще сме увенчали
2 лице ще си увенчал ще си увенчала ще си увенчало ще сте увенчали
3 лице ще е увенчал ще е увенчала ще е увенчало ще са увенчали


Бъдеще време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице щях да увенчая щяхме да увенчаем
2 лице щеше да увенчаеш щяхте да увенчаете
3 лице щеше да увенчае щяха да увенчаят


Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм увенчал щях да съм увенчала щях да съм увенчало щяхме да сме увенчали
2 лице щеше да си увенчал щеше да си увенчала щеше да си увенчало щяхте да сте увенчали
3 лице щеше да е увенчал щеше да е увенчала щеше да е увенчало щяха да са увенчали


Преизказно наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице увенчаел съм увенчаела съм увенчаело съм увенчаели сме
2 лице увенчаел си увенчаела си увенчаело си увенчаели сте
3 лице увенчаел (е) увенчаела (е) увенчаело (е) увенчаели (са)


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице увенчал съм увенчала съм увенчало съм увенчали сме
2 лице увенчал си увенчала си увенчало си увенчали сте
3 лице увенчал (е) увенчала (е) увенчало (е) увенчали (са)


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм увенчал била съм увенчала било съм увенчало били сме увенчали
2 лице бил си увенчал била си увенчала било си увенчало били сте увенчали
3 лице бил (е) увенчал била (е) увенчала било (е) увенчало били (са) увенчали


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да увенчая щяла съм да увенчая щяло съм да увенчая щели сме да увенчаем
2 лице щял си да увенчаеш щяла си да увенчаеш щяло си да увенчаеш щели сте да увенчаете
3 лице щял (е) да увенчае щяла (е) да увенчае щяло (е) да увенчае щели (са) да увенчаят


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм увенчал щяла съм да съм увенчала щяло съм да съм увенчало щели сме да сме увенчали
2 лице щял си да си увенчал щяла си да си увенчала щяло си да си увенчало щели сте да сте увенчали
3 лице щял (е) да е увенчал щяла (е) да е увенчала щяло (е) да е увенчало щели (са) да са увенчали


Бъдеще време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих увенчал бих увенчала бих увенчало бихме увенчали
2 лице би увенчал би увенчала би увенчало бихте увенчали
3 лице би увенчал би увенчала би увенчало биха увенчали


Повелително наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
увен·чай увен·чай·те


Причастия (отглаголни прилагателни)

[редактиране]

Минало страдателно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род увен·чан
непълен член увен·ча·ния
пълен член увен·ча·ни·ят
женски род увен·ча·на
членувано увен·ча·на·та
среден род увен·ча·но
членувано увен·ча·но·то
множествено число увен·ча·ни
членувано увен·ча·ни·те


Минало свършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род увен·чал
непълен член увен·ча·лия
пълен член увен·ча·ли·ят
женски род увен·ча·ла
членувано увен·ча·ла·та
среден род увен·ча·ло
членувано увен·ча·ло·то
множествено число увен·ча·ли
членувано увен·ча·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род увен·ча·ел
непълен член увен·ча·е·лия
пълен член увен·ча·е·ли·ят
женски род увен·ча·е·ла
членувано увен·ча·е·ла·та
среден род увен·ча·е·ло
членувано увен·ча·е·ло·то
множествено число увен·ча·е·ли
членувано увен·ча·е·ли·те


Сегашно деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род увен·ча·ещ
непълен член увен·ча·е·щия
пълен член увен·ча·е·щи·ят
женски род увен·ча·е·ща
членувано увен·ча·е·ща·та
среден род увен·ча·е·що
членувано увен·ча·е·що·то
множествено число увен·ча·е·щи
членувано увен·ча·е·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)

[редактиране]

увен·ча·ей·ки