Направо към съдържанието

Шаблон:Словоформи/увенчавам

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола увенчавам. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми

[редактиране]

Изявително наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице увен·ча·вам увен·ча·ва·ме
2 лице увен·ча·ваш увен·ча·ва·те
3 лице увен·ча·ва увен·ча·ват


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице увен·ча·вах увен·ча·вах·ме
2 лице увен·ча·ва увен·ча·вах·те
3 лице увен·ча·ва увен·ча·ва·ха


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице увен·ча·вах увен·ча·вах·ме
2 лице увен·ча·ва·ше увен·ча·вах·те
3 лице увен·ча·ва·ше увен·ча·ва·ха


Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице увенчавал съм увенчавала съм увенчавало съм увенчавали сме
2 лице увенчавал си увенчавала си увенчавало си увенчавали сте
3 лице увенчавал е увенчавала е увенчавало е увенчавали са


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях увенчавал бях увенчавала бях увенчавало бяхме увенчавали
2 лице беше увенчавал беше увенчавала беше увенчавало бяхте увенчавали
3 лице беше увенчавал беше увенчавала беше увенчавало бяха увенчавали


Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице ще увенчавам ще увенчаваме
2 лице ще увенчаваш ще увенчавате
3 лице ще увенчава ще увенчават


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм увенчавал ще съм увенчавала ще съм увенчавало ще сме увенчавали
2 лице ще си увенчавал ще си увенчавала ще си увенчавало ще сте увенчавали
3 лице ще е увенчавал ще е увенчавала ще е увенчавало ще са увенчавали


Бъдеще време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице щях да увенчавам щяхме да увенчаваме
2 лице щеше да увенчаваш щяхте да увенчавате
3 лице щеше да увенчава щяха да увенчават


Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм увенчавал щях да съм увенчавала щях да съм увенчавало щяхме да сме увенчавали
2 лице щеше да си увенчавал щеше да си увенчавала щеше да си увенчавало щяхте да сте увенчавали
3 лице щеше да е увенчавал щеше да е увенчавала щеше да е увенчавало щяха да са увенчавали


Преизказно наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице увенчавал съм увенчавала съм увенчавало съм увенчавали сме
2 лице увенчавал си увенчавала си увенчавало си увенчавали сте
3 лице увенчавал (е) увенчавала (е) увенчавало (е) увенчавали (са)


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице увенчавал съм увенчавала съм увенчавало съм увенчавали сме
2 лице увенчавал си увенчавала си увенчавало си увенчавали сте
3 лице увенчавал (е) увенчавала (е) увенчавало (е) увенчавали (са)


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм увенчавал била съм увенчавала било съм увенчавало били сме увенчавали
2 лице бил си увенчавал била си увенчавала било си увенчавало били сте увенчавали
3 лице бил (е) увенчавал била (е) увенчавала било (е) увенчавало били (са) увенчавали


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да увенчавам щяла съм да увенчавам щяло съм да увенчавам щели сме да увенчаваме
2 лице щял си да увенчаваш щяла си да увенчаваш щяло си да увенчаваш щели сте да увенчавате
3 лице щял (е) да увенчава щяла (е) да увенчава щяло (е) да увенчава щели (са) да увенчават


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм увенчавал щяла съм да съм увенчавала щяло съм да съм увенчавало щели сме да сме увенчавали
2 лице щял си да си увенчавал щяла си да си увенчавала щяло си да си увенчавало щели сте да сте увенчавали
3 лице щял (е) да е увенчавал щяла (е) да е увенчавала щяло (е) да е увенчавало щели (са) да са увенчавали


Бъдеще време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих увенчавал бих увенчавала бих увенчавало бихме увенчавали
2 лице би увенчавал би увенчавала би увенчавало бихте увенчавали
3 лице би увенчавал би увенчавала би увенчавало биха увенчавали


Повелително наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
увен·ча·вай увен·ча·вай·те


Причастия (отглаголни прилагателни)

[редактиране]

Минало страдателно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род увен·ча·ван
непълен член увен·ча·ва·ния
пълен член увен·ча·ва·ни·ят
женски род увен·ча·ва·на
членувано увен·ча·ва·на·та
среден род увен·ча·ва·но
членувано увен·ча·ва·но·то
множествено число увен·ча·ва·ни
членувано увен·ча·ва·ни·те


Минало свършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род увен·ча·вал
непълен член увен·ча·ва·лия
пълен член увен·ча·ва·ли·ят
женски род увен·ча·ва·ла
членувано увен·ча·ва·ла·та
среден род увен·ча·ва·ло
членувано увен·ча·ва·ло·то
множествено число увен·ча·ва·ли
членувано увен·ча·ва·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род увен·ча·вал
непълен член увен·ча·ва·лия
пълен член увен·ча·ва·ли·ят
женски род увен·ча·ва·ла
членувано увен·ча·ва·ла·та
среден род увен·ча·ва·ло
членувано увен·ча·ва·ло·то
множествено число увен·ча·ва·ли
членувано увен·ча·ва·ли·те


Сегашно деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род увен·ча·ващ
непълен член увен·ча·ва·щия
пълен член увен·ча·ва·щи·ят
женски род увен·ча·ва·ща
членувано увен·ча·ва·ща·та
среден род увен·ча·ва·що
членувано увен·ча·ва·що·то
множествено число увен·ча·ва·щи
членувано увен·ча·ва·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)

[редактиране]

увен·ча·вай·ки