Шаблон:Словоформи/съумявам

От Уикиречник
Направо към навигацията Направо към търсенето

Представени са всички форми на глагола съумявам. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми[редактиране]

Изявително наклонение[редактиране]

Сегашно време[редактиране]

единствено число множествено число
1 лице съ·у·мя·вам съ·у·мя·ва·ме
2 лице съ·у·мя·ваш съ·у·мя·ва·те
3 лице съ·у·мя·ва съ·у·мя·ват


Минало свършено време (аорист)[редактиране]

единствено число множествено число
1 лице съ·у·мя·вах съ·у·мя·вах·ме
2 лице съ·у·мя·ва съ·у·мя·вах·те
3 лице съ·у·мя·ва съ·у·мя·ва·ха


Минало несвършено време (имперфект)[редактиране]

единствено число множествено число
1 лице съ·у·мя·вах съ·у·мя·вах·ме
2 лице съ·у·мя·ва·ше съ·у·мя·вах·те
3 лице съ·у·мя·ва·ше съ·у·мя·ва·ха


Минало неопределено време (перфект)[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице съумявал съм съумявала съм съумявало съм съумявали сме
2 лице съумявал си съумявала си съумявало си съумявали сте
3 лице съумявал е съумявала е съумявало е съумявали са


Минало предварително време (плусквамперфект)[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях съумявал бях съумявала бях съумявало бяхме съумявали
2 лице беше съумявал беше съумявала беше съумявало бяхте съумявали
3 лице беше съумявал беше съумявала беше съумявало бяха съумявали


Бъдеще време[редактиране]

единствено число множествено число
1 лице ще съумявам ще съумяваме
2 лице ще съумяваш ще съумявате
3 лице ще съумява ще съумяват


Бъдеще предварително време[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм съумявал ще съм съумявала ще съм съумявало ще сме съумявали
2 лице ще си съумявал ще си съумявала ще си съумявало ще сте съумявали
3 лице ще е съумявал ще е съумявала ще е съумявало ще са съумявали


Бъдеще време в миналото[редактиране]

единствено число множествено число
1 лице щях да съумявам щяхме да съумяваме
2 лице щеше да съумяваш щяхте да съумявате
3 лице щеше да съумява щяха да съумяват


Бъдеще предварително време в миналото[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм съумявал щях да съм съумявала щях да съм съумявало щяхме да сме съумявали
2 лице щеше да си съумявал щеше да си съумявала щеше да си съумявало щяхте да сте съумявали
3 лице щеше да е съумявал щеше да е съумявала щеше да е съумявало щяха да са съумявали


Преизказно наклонение[редактиране]

Сегашно време[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице съумявал съм съумявала съм съумявало съм съумявали сме
2 лице съумявал си съумявала си съумявало си съумявали сте
3 лице съумявал (е) съумявала (е) съумявало (е) съумявали (са)


Минало свършено време (аорист)[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице съумявал съм съумявала съм съумявало съм съумявали сме
2 лице съумявал си съумявала си съумявало си съумявали сте
3 лице съумявал (е) съумявала (е) съумявало (е) съумявали (са)


Минало несвършено време (имперфект)[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм съумявал била съм съумявала било съм съумявало били сме съумявали
2 лице бил си съумявал била си съумявала било си съумявало били сте съумявали
3 лице бил (е) съумявал била (е) съумявала било (е) съумявало били (са) съумявали


Минало предварително време (плусквамперфект)[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съумявам щяла съм да съумявам щяло съм да съумявам щели сме да съумяваме
2 лице щял си да съумяваш щяла си да съумяваш щяло си да съумяваш щели сте да съумявате
3 лице щял (е) да съумява щяла (е) да съумява щяло (е) да съумява щели (са) да съумяват


Бъдеще предварително време[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм съумявал щяла съм да съм съумявала щяло съм да съм съумявало щели сме да сме съумявали
2 лице щял си да си съумявал щяла си да си съумявала щяло си да си съумявало щели сте да сте съумявали
3 лице щял (е) да е съумявал щяла (е) да е съумявала щяло (е) да е съумявало щели (са) да са съумявали


Бъдеще време в миналото[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих съумявал бих съумявала бих съумявало бихме съумявали
2 лице би съумявал би съумявала би съумявало бихте съумявали
3 лице би съумявал би съумявала би съумявало биха съумявали


Повелително наклонение[редактиране]

единствено число множествено число
съ·у·мя·вай съ·у·мя·вай·те


Причастия (отглаголни прилагателни)[редактиране]

Минало страдателно причастие[редактиране]

единствено число мъжки род съ·у·мя·ван
непълен член съ·у·мя·ва·ния
пълен член съ·у·мя·ва·ни·ят
женски род съ·у·мя·ва·на
членувано съ·у·мя·ва·на·та
среден род съ·у·мя·ва·но
членувано съ·у·мя·ва·но·то
множествено число съ·у·мя·ва·ни
членувано съ·у·мя·ва·ни·те


Минало свършено деятелно причастие[редактиране]

единствено число мъжки род съ·у·мя·вал
непълен член съ·у·мя·ва·лия
пълен член съ·у·мя·ва·ли·ят
женски род съ·у·мя·ва·ла
членувано съ·у·мя·ва·ла·та
среден род съ·у·мя·ва·ло
членувано съ·у·мя·ва·ло·то
множествено число съ·у·мя·ва·ли
членувано съ·у·мя·ва·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие[редактиране]

единствено число мъжки род съ·у·мя·вал
непълен член съ·у·мя·ва·лия
пълен член съ·у·мя·ва·ли·ят
женски род съ·у·мя·ва·ла
членувано съ·у·мя·ва·ла·та
среден род съ·у·мя·ва·ло
членувано съ·у·мя·ва·ло·то
множествено число съ·у·мя·ва·ли
членувано съ·у·мя·ва·ли·те


Сегашно деятелно причастие[редактиране]

единствено число мъжки род съ·у·мя·ващ
непълен член съ·у·мя·ва·щия
пълен член съ·у·мя·ва·щи·ят
женски род съ·у·мя·ва·ща
членувано съ·у·мя·ва·ща·та
среден род съ·у·мя·ва·що
членувано съ·у·мя·ва·що·то
множествено число съ·у·мя·ва·щи
членувано съ·у·мя·ва·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)[редактиране]

съ·у·мя·вай·ки