Направо към съдържанието

Шаблон:Словоформи/събуя

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола събуя. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми

[редактиране]

Изявително наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице съ·буя съ·бу·ем
2 лице съ·бу·еш съ·бу·е·те
3 лице съ·буе съ·бу·ят


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице съ·бух съ·бух·ме
2 лице съ·бу съ·бух·те
3 лице съ·бу съ·бу·ха


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице съ·бу·ех съ·бу·ех·ме
2 лице съ·бу·е·ше съ·бу·ех·те
3 лице съ·бу·е·ше съ·бу·е·ха


Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице събул съм събула съм събуло съм събули сме
2 лице събул си събула си събуло си събули сте
3 лице събул е събула е събуло е събули са


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях събул бях събула бях събуло бяхме събули
2 лице беше събул беше събула беше събуло бяхте събули
3 лице беше събул беше събула беше събуло бяха събули


Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице ще събуя ще събуем
2 лице ще събуеш ще събуете
3 лице ще събуе ще събуят


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм събул ще съм събула ще съм събуло ще сме събули
2 лице ще си събул ще си събула ще си събуло ще сте събули
3 лице ще е събул ще е събула ще е събуло ще са събули


Бъдеще време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице щях да събуя щяхме да събуем
2 лице щеше да събуеш щяхте да събуете
3 лице щеше да събуе щяха да събуят


Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм събул щях да съм събула щях да съм събуло щяхме да сме събули
2 лице щеше да си събул щеше да си събула щеше да си събуло щяхте да сте събули
3 лице щеше да е събул щеше да е събула щеше да е събуло щяха да са събули


Преизказно наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице събуел съм събуела съм събуело съм събуели сме
2 лице събуел си събуела си събуело си събуели сте
3 лице събуел (е) събуела (е) събуело (е) събуели (са)


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице събул съм събула съм събуло съм събули сме
2 лице събул си събула си събуло си събули сте
3 лице събул (е) събула (е) събуло (е) събули (са)


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм събул била съм събула било съм събуло били сме събули
2 лице бил си събул била си събула било си събуло били сте събули
3 лице бил (е) събул била (е) събула било (е) събуло били (са) събули


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да събуя щяла съм да събуя щяло съм да събуя щели сме да събуем
2 лице щял си да събуеш щяла си да събуеш щяло си да събуеш щели сте да събуете
3 лице щял (е) да събуе щяла (е) да събуе щяло (е) да събуе щели (са) да събуят


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм събул щяла съм да съм събула щяло съм да съм събуло щели сме да сме събули
2 лице щял си да си събул щяла си да си събула щяло си да си събуло щели сте да сте събули
3 лице щял (е) да е събул щяла (е) да е събула щяло (е) да е събуло щели (са) да са събули


Бъдеще време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих събул бих събула бих събуло бихме събули
2 лице би събул би събула би събуло бихте събули
3 лице би събул би събула би събуло биха събули


Повелително наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
съ·буй съ·буй·те


Причастия (отглаголни прилагателни)

[редактиране]

Минало страдателно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род съ·бут
непълен член съ·бу·тия
пълен член съ·бу·ти·ят
женски род съ·бу·та
членувано съ·бу·та·та
среден род съ·бу·то
членувано съ·бу·то·то
множествено число съ·бу·ти
членувано съ·бу·ти·те


Минало свършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род съ·бул
непълен член съ·бу·лия
пълен член съ·бу·ли·ят
женски род съ·бу·ла
членувано съ·бу·ла·та
среден род съ·бу·ло
членувано съ·бу·ло·то
множествено число съ·бу·ли
членувано съ·бу·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род съ·бу·ел
непълен член съ·бу·е·лия
пълен член съ·бу·е·ли·ят
женски род съ·бу·е·ла
членувано съ·бу·е·ла·та
среден род съ·бу·е·ло
членувано съ·бу·е·ло·то
множествено число съ·бу·е·ли
членувано съ·бу·е·ли·те


Сегашно деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род съ·бу·ещ
непълен член съ·бу·е·щия
пълен член съ·бу·е·щи·ят
женски род съ·бу·е·ща
членувано съ·бу·е·ща·та
среден род съ·бу·е·що
членувано съ·бу·е·що·то
множествено число съ·бу·е·щи
членувано съ·бу·е·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)

[редактиране]

съ·бу·ей·ки