Направо към съдържанието

Шаблон:Словоформи/сумтя

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола сумтя. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми

[редактиране]

Изявително наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице сум·тя сум·тим
2 лице сум·тиш сум·ти·те
3 лице сум·ти сум·тят


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице сум·тях сум·тях·ме
2 лице сум·тя сум·тях·те
3 лице сум·тя сум·тя·ха


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице сум·тях сум·тях·ме
2 лице сум·те·ше сум·тях·те
3 лице сум·те·ше сум·тя·ха


Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице сумтял съм сумтяла съм сумтяло съм сумтели сме
2 лице сумтял си сумтяла си сумтяло си сумтели сте
3 лице сумтял е сумтяла е сумтяло е сумтели са


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях сумтял бях сумтяла бях сумтяло бяхме сумтели
2 лице беше сумтял беше сумтяла беше сумтяло бяхте сумтели
3 лице беше сумтял беше сумтяла беше сумтяло бяха сумтели


Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице ще сумтя ще сумтим
2 лице ще сумтиш ще сумтите
3 лице ще сумти ще сумтят


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм сумтял ще съм сумтяла ще съм сумтяло ще сме сумтели
2 лице ще си сумтял ще си сумтяла ще си сумтяло ще сте сумтели
3 лице ще е сумтял ще е сумтяла ще е сумтяло ще са сумтели


Бъдеще време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице щях да сумтя щяхме да сумтим
2 лице щеше да сумтиш щяхте да сумтите
3 лице щеше да сумти щяха да сумтят


Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм сумтял щях да съм сумтяла щях да съм сумтяло щяхме да сме сумтели
2 лице щеше да си сумтял щеше да си сумтяла щеше да си сумтяло щяхте да сте сумтели
3 лице щеше да е сумтял щеше да е сумтяла щеше да е сумтяло щяха да са сумтели


Преизказно наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице сумтял съм сумтяла съм сумтяло съм сумтели сме
2 лице сумтял си сумтяла си сумтяло си сумтели сте
3 лице сумтял (е) сумтяла (е) сумтяло (е) сумтели (са)


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице сумтял съм сумтяла съм сумтяло съм сумтели сме
2 лице сумтял си сумтяла си сумтяло си сумтели сте
3 лице сумтял (е) сумтяла (е) сумтяло (е) сумтели (са)


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм сумтял била съм сумтяла било съм сумтяло били сме сумтели
2 лице бил си сумтял била си сумтяла било си сумтяло били сте сумтели
3 лице бил (е) сумтял била (е) сумтяла било (е) сумтяло били (са) сумтели


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да сумтя щяла съм да сумтя щяло съм да сумтя щели сме да сумтим
2 лице щял си да сумтиш щяла си да сумтиш щяло си да сумтиш щели сте да сумтите
3 лице щял (е) да сумти щяла (е) да сумти щяло (е) да сумти щели (са) да сумтят


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм сумтял щяла съм да съм сумтяла щяло съм да съм сумтяло щели сме да сме сумтели
2 лице щял си да си сумтял щяла си да си сумтяла щяло си да си сумтяло щели сте да сте сумтели
3 лице щял (е) да е сумтял щяла (е) да е сумтяла щяло (е) да е сумтяло щели (са) да са сумтели


Бъдеще време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих сумтял бих сумтяла бих сумтяло бихме сумтели
2 лице би сумтял би сумтяла би сумтяло бихте сумтели
3 лице би сумтял би сумтяла би сумтяло биха сумтели


Повелително наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
сум·ти сум·те·те


Причастия (отглаголни прилагателни)

[редактиране]

Минало страдателно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род сум·тян
непълен член сум·тя·ния
пълен член сум·тя·ни·ят
женски род сум·тя·на
членувано сум·тя·на·та
среден род сум·тя·но
членувано сум·тя·но·то
множествено число сум·те·ни
членувано сум·те·ни·те


Минало свършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род сум·тял
непълен член сум·те·лия
пълен член сум·те·ли·ят
женски род сум·тя·ла
членувано сум·тя·ла·та
среден род сум·тя·ло
членувано сум·тя·ло·то
множествено число сум·те·ли
членувано сум·те·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род сум·тял
непълен член сум·тя·лия
пълен член сум·тя·ли·ят
женски род сум·тя·ла
членувано сум·тя·ла·та
среден род сум·тя·ло
членувано сум·тя·ло·то
множествено число сум·те·ли
членувано сум·те·ли·те


Сегашно деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род сум·тящ
непълен член сум·тя·щия
пълен член сум·тя·щи·ят
женски род сум·тя·ща
членувано сум·тя·ща·та
среден род сум·тя·що
членувано сум·тя·що·то
множествено число сум·тя·щи
членувано сум·тя·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)

[редактиране]

сум·тей·ки