Направо към съдържанието

Шаблон:Словоформи/сполуча

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола сполуча. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми

[редактиране]

Изявително наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице спо·лу·ча спо·лу·чим
2 лице спо·лу·чиш спо·лу·чи·те
3 лице спо·лу·чи спо·лу·чат


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице спо·лу·чих спо·лу·чих·ме
2 лице спо·лу·чи спо·лу·чих·те
3 лице спо·лу·чи спо·лу·чи·ха


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице спо·лу·чех спо·лу·чех·ме
2 лице спо·лу·че·ше спо·лу·чех·те
3 лице спо·лу·че·ше спо·лу·че·ха


Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице сполучил съм сполучила съм сполучило съм сполучили сме
2 лице сполучил си сполучила си сполучило си сполучили сте
3 лице сполучил е сполучила е сполучило е сполучили са


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях сполучил бях сполучила бях сполучило бяхме сполучили
2 лице беше сполучил беше сполучила беше сполучило бяхте сполучили
3 лице беше сполучил беше сполучила беше сполучило бяха сполучили


Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице ще сполуча ще сполучим
2 лице ще сполучиш ще сполучите
3 лице ще сполучи ще сполучат


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм сполучил ще съм сполучила ще съм сполучило ще сме сполучили
2 лице ще си сполучил ще си сполучила ще си сполучило ще сте сполучили
3 лице ще е сполучил ще е сполучила ще е сполучило ще са сполучили


Бъдеще време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице щях да сполуча щяхме да сполучим
2 лице щеше да сполучиш щяхте да сполучите
3 лице щеше да сполучи щяха да сполучат


Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм сполучил щях да съм сполучила щях да съм сполучило щяхме да сме сполучили
2 лице щеше да си сполучил щеше да си сполучила щеше да си сполучило щяхте да сте сполучили
3 лице щеше да е сполучил щеше да е сполучила щеше да е сполучило щяха да са сполучили


Преизказно наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице сполучел съм сполучела съм сполучело съм сполучели сме
2 лице сполучел си сполучела си сполучело си сполучели сте
3 лице сполучел (е) сполучела (е) сполучело (е) сполучели (са)


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице сполучил съм сполучила съм сполучило съм сполучили сме
2 лице сполучил си сполучила си сполучило си сполучили сте
3 лице сполучил (е) сполучила (е) сполучило (е) сполучили (са)


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм сполучил била съм сполучила било съм сполучило били сме сполучили
2 лице бил си сполучил била си сполучила било си сполучило били сте сполучили
3 лице бил (е) сполучил била (е) сполучила било (е) сполучило били (са) сполучили


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да сполуча щяла съм да сполуча щяло съм да сполуча щели сме да сполучим
2 лице щял си да сполучиш щяла си да сполучиш щяло си да сполучиш щели сте да сполучите
3 лице щял (е) да сполучи щяла (е) да сполучи щяло (е) да сполучи щели (са) да сполучат


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм сполучил щяла съм да съм сполучила щяло съм да съм сполучило щели сме да сме сполучили
2 лице щял си да си сполучил щяла си да си сполучила щяло си да си сполучило щели сте да сте сполучили
3 лице щял (е) да е сполучил щяла (е) да е сполучила щяло (е) да е сполучило щели (са) да са сполучили


Бъдеще време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих сполучил бих сполучила бих сполучило бихме сполучили
2 лице би сполучил би сполучила би сполучило бихте сполучили
3 лице би сполучил би сполучила би сполучило биха сполучили


Повелително наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
спо·лу·чи спо·лу·че·те


Причастия (отглаголни прилагателни)

[редактиране]

Минало страдателно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род спо·лу·чен
непълен член спо·лу·че·ния
пълен член спо·лу·че·ни·ят
женски род спо·лу·че·на
членувано спо·лу·че·на·та
среден род спо·лу·че·но
членувано спо·лу·че·но·то
множествено число спо·лу·че·ни
членувано спо·лу·че·ни·те


Минало свършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род спо·лу·чил
непълен член спо·лу·чи·лия
пълен член спо·лу·чи·ли·ят
женски род спо·лу·чи·ла
членувано спо·лу·чи·ла·та
среден род спо·лу·чи·ло
членувано спо·лу·чи·ло·то
множествено число спо·лу·чи·ли
членувано спо·лу·чи·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род спо·лу·чел
непълен член спо·лу·че·лия
пълен член спо·лу·че·ли·ят
женски род спо·лу·че·ла
членувано спо·лу·че·ла·та
среден род спо·лу·че·ло
членувано спо·лу·че·ло·то
множествено число спо·лу·че·ли
членувано спо·лу·че·ли·те


Сегашно деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род спо·лу·чещ
непълен член спо·лу·че·щия
пълен член спо·лу·че·щи·ят
женски род спо·лу·че·ща
членувано спо·лу·че·ща·та
среден род спо·лу·че·що
членувано спо·лу·че·що·то
множествено число спо·лу·че·щи
членувано спо·лу·че·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)

[редактиране]

спо·лу·чей·ки