Направо към съдържанието

Шаблон:Словоформи/спешавам

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола спешавам. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми

[редактиране]

Изявително наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице спе·ша·вам спе·ша·ва·ме
2 лице спе·ша·ваш спе·ша·ва·те
3 лице спе·ша·ва спе·ша·ват


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице спе·ша·вах спе·ша·вах·ме
2 лице спе·ша·ва спе·ша·вах·те
3 лице спе·ша·ва спе·ша·ва·ха


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице спе·ша·вах спе·ша·вах·ме
2 лице спе·ша·ва·ше спе·ша·вах·те
3 лице спе·ша·ва·ше спе·ша·ва·ха


Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице спешавал съм спешавала съм спешавало съм спешавали сме
2 лице спешавал си спешавала си спешавало си спешавали сте
3 лице спешавал е спешавала е спешавало е спешавали са


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях спешавал бях спешавала бях спешавало бяхме спешавали
2 лице беше спешавал беше спешавала беше спешавало бяхте спешавали
3 лице беше спешавал беше спешавала беше спешавало бяха спешавали


Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице ще спешавам ще спешаваме
2 лице ще спешаваш ще спешавате
3 лице ще спешава ще спешават


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм спешавал ще съм спешавала ще съм спешавало ще сме спешавали
2 лице ще си спешавал ще си спешавала ще си спешавало ще сте спешавали
3 лице ще е спешавал ще е спешавала ще е спешавало ще са спешавали


Бъдеще време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице щях да спешавам щяхме да спешаваме
2 лице щеше да спешаваш щяхте да спешавате
3 лице щеше да спешава щяха да спешават


Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм спешавал щях да съм спешавала щях да съм спешавало щяхме да сме спешавали
2 лице щеше да си спешавал щеше да си спешавала щеше да си спешавало щяхте да сте спешавали
3 лице щеше да е спешавал щеше да е спешавала щеше да е спешавало щяха да са спешавали


Преизказно наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице спешавал съм спешавала съм спешавало съм спешавали сме
2 лице спешавал си спешавала си спешавало си спешавали сте
3 лице спешавал (е) спешавала (е) спешавало (е) спешавали (са)


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице спешавал съм спешавала съм спешавало съм спешавали сме
2 лице спешавал си спешавала си спешавало си спешавали сте
3 лице спешавал (е) спешавала (е) спешавало (е) спешавали (са)


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм спешавал била съм спешавала било съм спешавало били сме спешавали
2 лице бил си спешавал била си спешавала било си спешавало били сте спешавали
3 лице бил (е) спешавал била (е) спешавала било (е) спешавало били (са) спешавали


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да спешавам щяла съм да спешавам щяло съм да спешавам щели сме да спешаваме
2 лице щял си да спешаваш щяла си да спешаваш щяло си да спешаваш щели сте да спешавате
3 лице щял (е) да спешава щяла (е) да спешава щяло (е) да спешава щели (са) да спешават


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм спешавал щяла съм да съм спешавала щяло съм да съм спешавало щели сме да сме спешавали
2 лице щял си да си спешавал щяла си да си спешавала щяло си да си спешавало щели сте да сте спешавали
3 лице щял (е) да е спешавал щяла (е) да е спешавала щяло (е) да е спешавало щели (са) да са спешавали


Бъдеще време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих спешавал бих спешавала бих спешавало бихме спешавали
2 лице би спешавал би спешавала би спешавало бихте спешавали
3 лице би спешавал би спешавала би спешавало биха спешавали


Повелително наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
спе·ша·вай спе·ша·вай·те


Причастия (отглаголни прилагателни)

[редактиране]

Минало страдателно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род спе·ша·ван
непълен член спе·ша·ва·ния
пълен член спе·ша·ва·ни·ят
женски род спе·ша·ва·на
членувано спе·ша·ва·на·та
среден род спе·ша·ва·но
членувано спе·ша·ва·но·то
множествено число спе·ша·ва·ни
членувано спе·ша·ва·ни·те


Минало свършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род спе·ша·вал
непълен член спе·ша·ва·лия
пълен член спе·ша·ва·ли·ят
женски род спе·ша·ва·ла
членувано спе·ша·ва·ла·та
среден род спе·ша·ва·ло
членувано спе·ша·ва·ло·то
множествено число спе·ша·ва·ли
членувано спе·ша·ва·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род спе·ша·вал
непълен член спе·ша·ва·лия
пълен член спе·ша·ва·ли·ят
женски род спе·ша·ва·ла
членувано спе·ша·ва·ла·та
среден род спе·ша·ва·ло
членувано спе·ша·ва·ло·то
множествено число спе·ша·ва·ли
членувано спе·ша·ва·ли·те


Сегашно деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род спе·ша·ващ
непълен член спе·ша·ва·щия
пълен член спе·ша·ва·щи·ят
женски род спе·ша·ва·ща
членувано спе·ша·ва·ща·та
среден род спе·ша·ва·що
членувано спе·ша·ва·що·то
множествено число спе·ша·ва·щи
членувано спе·ша·ва·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)

[редактиране]

спе·ша·вай·ки