Направо към съдържанието

Шаблон:Словоформи/спека

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола спека. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми

[редактиране]

Изявително наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице спе·ка спе·чем
2 лице спе·чеш спе·че·те
3 лице спе·че спе·кат


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице спе·кох спе·кох·ме
2 лице спе·че спе·кох·те
3 лице спе·че спе·ко·ха


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице спе·чех спе·чех·ме
2 лице спе·че·ше спе·чех·те
3 лице спе·че·ше спе·че·ха


Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице спекъл съм спекла съм спекло съм спекли сме
2 лице спекъл си спекла си спекло си спекли сте
3 лице спекъл е спекла е спекло е спекли са


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях спекъл бях спекла бях спекло бяхме спекли
2 лице беше спекъл беше спекла беше спекло бяхте спекли
3 лице беше спекъл беше спекла беше спекло бяха спекли


Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице ще спека ще спечем
2 лице ще спечеш ще спечете
3 лице ще спече ще спекат


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм спекъл ще съм спекла ще съм спекло ще сме спекли
2 лице ще си спекъл ще си спекла ще си спекло ще сте спекли
3 лице ще е спекъл ще е спекла ще е спекло ще са спекли


Бъдеще време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице щях да спека щяхме да спечем
2 лице щеше да спечеш щяхте да спечете
3 лице щеше да спече щяха да спекат


Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм спекъл щях да съм спекла щях да съм спекло щяхме да сме спекли
2 лице щеше да си спекъл щеше да си спекла щеше да си спекло щяхте да сте спекли
3 лице щеше да е спекъл щеше да е спекла щеше да е спекло щяха да са спекли


Преизказно наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице спечел съм спечела съм спечело съм спечели сме
2 лице спечел си спечела си спечело си спечели сте
3 лице спечел (е) спечела (е) спечело (е) спечели (са)


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице спекъл съм спекла съм спекло съм спекли сме
2 лице спекъл си спекла си спекло си спекли сте
3 лице спекъл (е) спекла (е) спекло (е) спекли (са)


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм спекъл била съм спекла било съм спекло били сме спекли
2 лице бил си спекъл била си спекла било си спекло били сте спекли
3 лице бил (е) спекъл била (е) спекла било (е) спекло били (са) спекли


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да спека щяла съм да спека щяло съм да спека щели сме да спечем
2 лице щял си да спечеш щяла си да спечеш щяло си да спечеш щели сте да спечете
3 лице щял (е) да спече щяла (е) да спече щяло (е) да спече щели (са) да спекат


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм спекъл щяла съм да съм спекла щяло съм да съм спекло щели сме да сме спекли
2 лице щял си да си спекъл щяла си да си спекла щяло си да си спекло щели сте да сте спекли
3 лице щял (е) да е спекъл щяла (е) да е спекла щяло (е) да е спекло щели (са) да са спекли


Бъдеще време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих спекъл бих спекла бих спекло бихме спекли
2 лице би спекъл би спекла би спекло бихте спекли
3 лице би спекъл би спекла би спекло биха спекли


Повелително наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
спе·чи спе·че·те


Причастия (отглаголни прилагателни)

[редактиране]

Минало страдателно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род спе·чен
непълен член спе·че·ния
пълен член спе·че·ни·ят
женски род спе·че·на
членувано спе·че·на·та
среден род спе·че·но
членувано спе·че·но·то
множествено число спе·че·ни
членувано спе·че·ни·те


Минало свършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род спе·къл
непълен член спек·лия
пълен член спек·ли·ят
женски род спек·ла
членувано спек·ла·та
среден род спек·ло
членувано спек·ло·то
множествено число спек·ли
членувано спек·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род спе·чел
непълен член спе·че·лия
пълен член спе·че·ли·ят
женски род спе·че·ла
членувано спе·че·ла·та
среден род спе·че·ло
членувано спе·че·ло·то
множествено число спе·че·ли
членувано спе·че·ли·те


Сегашно деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род спе·чащ
непълен член спе·ча·щия
пълен член спе·ча·щи·ят
женски род спе·ча·ща
членувано спе·ча·ща·та
среден род спе·ча·що
членувано спе·ча·що·то
множествено число спе·ча·щи
членувано спе·ча·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)

[редактиране]

спе·чей·ки