Направо към съдържанието

Шаблон:Словоформи/смутя

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола смутя. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми

[редактиране]

Изявително наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице сму·тя сму·тим
2 лице сму·тиш сму·ти·те
3 лице сму·ти сму·тят


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице сму·тих сму·тих·ме
2 лице сму·ти сму·тих·те
3 лице сму·ти сму·ти·ха


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице сму·тях сму·тях·ме
2 лице сму·те·ше сму·тях·те
3 лице сму·те·ше сму·тя·ха


Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице смутил съм смутила съм смутило съм смутили сме
2 лице смутил си смутила си смутило си смутили сте
3 лице смутил е смутила е смутило е смутили са


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях смутил бях смутила бях смутило бяхме смутили
2 лице беше смутил беше смутила беше смутило бяхте смутили
3 лице беше смутил беше смутила беше смутило бяха смутили


Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице ще смутя ще смутим
2 лице ще смутиш ще смутите
3 лице ще смути ще смутят


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм смутил ще съм смутила ще съм смутило ще сме смутили
2 лице ще си смутил ще си смутила ще си смутило ще сте смутили
3 лице ще е смутил ще е смутила ще е смутило ще са смутили


Бъдеще време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице щях да смутя щяхме да смутим
2 лице щеше да смутиш щяхте да смутите
3 лице щеше да смути щяха да смутят


Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм смутил щях да съм смутила щях да съм смутило щяхме да сме смутили
2 лице щеше да си смутил щеше да си смутила щеше да си смутило щяхте да сте смутили
3 лице щеше да е смутил щеше да е смутила щеше да е смутило щяха да са смутили


Преизказно наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице смутял съм смутяла съм смутяло съм смутели сме
2 лице смутял си смутяла си смутяло си смутели сте
3 лице смутял (е) смутяла (е) смутяло (е) смутели (са)


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице смутил съм смутила съм смутило съм смутили сме
2 лице смутил си смутила си смутило си смутили сте
3 лице смутил (е) смутила (е) смутило (е) смутили (са)


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм смутил била съм смутила било съм смутило били сме смутили
2 лице бил си смутил била си смутила било си смутило били сте смутили
3 лице бил (е) смутил била (е) смутила било (е) смутило били (са) смутили


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да смутя щяла съм да смутя щяло съм да смутя щели сме да смутим
2 лице щял си да смутиш щяла си да смутиш щяло си да смутиш щели сте да смутите
3 лице щял (е) да смути щяла (е) да смути щяло (е) да смути щели (са) да смутят


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм смутил щяла съм да съм смутила щяло съм да съм смутило щели сме да сме смутили
2 лице щял си да си смутил щяла си да си смутила щяло си да си смутило щели сте да сте смутили
3 лице щял (е) да е смутил щяла (е) да е смутила щяло (е) да е смутило щели (са) да са смутили


Бъдеще време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих смутил бих смутила бих смутило бихме смутили
2 лице би смутил би смутила би смутило бихте смутили
3 лице би смутил би смутила би смутило биха смутили


Повелително наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
сму·ти сму·те·те


Причастия (отглаголни прилагателни)

[редактиране]

Минало страдателно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род сму·тен
непълен член сму·те·ния
пълен член сму·те·ни·ят
женски род сму·те·на
членувано сму·те·на·та
среден род сму·те·но
членувано сму·те·но·то
множествено число сму·те·ни
членувано сму·те·ни·те


Минало свършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род сму·тил
непълен член сму·ти·лия
пълен член сму·ти·ли·ят
женски род сму·ти·ла
членувано сму·ти·ла·та
среден род сму·ти·ло
членувано сму·ти·ло·то
множествено число сму·ти·ли
членувано сму·ти·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род сму·тял
непълен член сму·тя·лия
пълен член сму·тя·ли·ят
женски род сму·тя·ла
членувано сму·тя·ла·та
среден род сму·тя·ло
членувано сму·тя·ло·то
множествено число сму·те·ли
членувано сму·те·ли·те


Сегашно деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род сму·тящ
непълен член сму·тя·щия
пълен член сму·тя·щи·ят
женски род сму·тя·ща
членувано сму·тя·ща·та
среден род сму·тя·що
членувано сму·тя·що·то
множествено число сму·тя·щи
членувано сму·тя·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)

[редактиране]

сму·тей·ки