Направо към съдържанието

Шаблон:Словоформи/смутолевям

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола смутолевям. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми

[редактиране]

Изявително наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице сму·то·ле·вям сму·то·ле·вя·ме
2 лице сму·то·ле·вяш сму·то·ле·вя·те
3 лице сму·то·ле·вя сму·то·ле·вят


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице сму·то·ле·вях сму·то·ле·вях·ме
2 лице сму·то·ле·вя сму·то·ле·вях·те
3 лице сму·то·ле·вя сму·то·ле·вя·ха


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице сму·то·ле·вях сму·то·ле·вях·ме
2 лице сму·то·ле·вя·ше сму·то·ле·вях·те
3 лице сму·то·ле·вя·ше сму·то·ле·вя·ха


Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице смутолевял съм смутолевяла съм смутолевяло съм смутолевяли сме
2 лице смутолевял си смутолевяла си смутолевяло си смутолевяли сте
3 лице смутолевял е смутолевяла е смутолевяло е смутолевяли са


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях смутолевял бях смутолевяла бях смутолевяло бяхме смутолевяли
2 лице беше смутолевял беше смутолевяла беше смутолевяло бяхте смутолевяли
3 лице беше смутолевял беше смутолевяла беше смутолевяло бяха смутолевяли


Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице ще смутолевям ще смутолевяме
2 лице ще смутолевяш ще смутолевяте
3 лице ще смутолевя ще смутолевят


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм смутолевял ще съм смутолевяла ще съм смутолевяло ще сме смутолевяли
2 лице ще си смутолевял ще си смутолевяла ще си смутолевяло ще сте смутолевяли
3 лице ще е смутолевял ще е смутолевяла ще е смутолевяло ще са смутолевяли


Бъдеще време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице щях да смутолевям щяхме да смутолевяме
2 лице щеше да смутолевяш щяхте да смутолевяте
3 лице щеше да смутолевя щяха да смутолевят


Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм смутолевял щях да съм смутолевяла щях да съм смутолевяло щяхме да сме смутолевяли
2 лице щеше да си смутолевял щеше да си смутолевяла щеше да си смутолевяло щяхте да сте смутолевяли
3 лице щеше да е смутолевял щеше да е смутолевяла щеше да е смутолевяло щяха да са смутолевяли


Преизказно наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице смутолевял съм смутолевяла съм смутолевяло съм смутолевяли сме
2 лице смутолевял си смутолевяла си смутолевяло си смутолевяли сте
3 лице смутолевял (е) смутолевяла (е) смутолевяло (е) смутолевяли (са)


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице смутолевял съм смутолевяла съм смутолевяло съм смутолевяли сме
2 лице смутолевял си смутолевяла си смутолевяло си смутолевяли сте
3 лице смутолевял (е) смутолевяла (е) смутолевяло (е) смутолевяли (са)


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм смутолевял била съм смутолевяла било съм смутолевяло били сме смутолевяли
2 лице бил си смутолевял била си смутолевяла било си смутолевяло били сте смутолевяли
3 лице бил (е) смутолевял била (е) смутолевяла било (е) смутолевяло били (са) смутолевяли


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да смутолевям щяла съм да смутолевям щяло съм да смутолевям щели сме да смутолевяме
2 лице щял си да смутолевяш щяла си да смутолевяш щяло си да смутолевяш щели сте да смутолевяте
3 лице щял (е) да смутолевя щяла (е) да смутолевя щяло (е) да смутолевя щели (са) да смутолевят


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм смутолевял щяла съм да съм смутолевяла щяло съм да съм смутолевяло щели сме да сме смутолевяли
2 лице щял си да си смутолевял щяла си да си смутолевяла щяло си да си смутолевяло щели сте да сте смутолевяли
3 лице щял (е) да е смутолевял щяла (е) да е смутолевяла щяло (е) да е смутолевяло щели (са) да са смутолевяли


Бъдеще време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих смутолевял бих смутолевяла бих смутолевяло бихме смутолевяли
2 лице би смутолевял би смутолевяла би смутолевяло бихте смутолевяли
3 лице би смутолевял би смутолевяла би смутолевяло биха смутолевяли


Повелително наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
сму·то·ле·вяй сму·то·ле·вяй·те


Причастия (отглаголни прилагателни)

[редактиране]

Минало страдателно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род сму·то·ле·вян
непълен член сму·то·ле·вя·ния
пълен член сму·то·ле·вя·ни·ят
женски род сму·то·ле·вя·на
членувано сму·то·ле·вя·на·та
среден род сму·то·ле·вя·но
членувано сму·то·ле·вя·но·то
множествено число сму·то·ле·вя·ни
членувано сму·то·ле·вя·ни·те


Минало свършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род сму·то·ле·вял
непълен член сму·то·ле·вя·лия
пълен член сму·то·ле·вя·ли·ят
женски род сму·то·ле·вя·ла
членувано сму·то·ле·вя·ла·та
среден род сму·то·ле·вя·ло
членувано сму·то·ле·вя·ло·то
множествено число сму·то·ле·вя·ли
членувано сму·то·ле·вя·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род сму·то·ле·вял
непълен член сму·то·ле·вя·лия
пълен член сму·то·ле·вя·ли·ят
женски род сму·то·ле·вя·ла
членувано сму·то·ле·вя·ла·та
среден род сму·то·ле·вя·ло
членувано сму·то·ле·вя·ло·то
множествено число сму·то·ле·вя·ли
членувано сму·то·ле·вя·ли·те


Сегашно деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род сму·то·ле·вящ
непълен член сму·то·ле·вя·щия
пълен член сму·то·ле·вя·щи·ят
женски род сму·то·ле·вя·ща
членувано сму·то·ле·вя·ща·та
среден род сму·то·ле·вя·що
членувано сму·то·ле·вя·що·то
множествено число сму·то·ле·вя·щи
членувано сму·то·ле·вя·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)

[редактиране]

сму·то·ле·вяй·ки