Шаблон:Словоформи/слухтя

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола слухтя. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми[редактиране]

Изявително наклонение[редактиране]

Сегашно време[редактиране]

единствено число множествено число
1 лице слух·тя слух·тим
2 лице слух·тиш слух·ти·те
3 лице слух·ти слух·тят


Минало свършено време (аорист)[редактиране]

единствено число множествено число
1 лице слух·тях слух·тях·ме
2 лице слух·тя слух·тях·те
3 лице слух·тя слух·тя·ха


Минало несвършено време (имперфект)[редактиране]

единствено число множествено число
1 лице слух·тях слух·тях·ме
2 лице слух·те·ше слух·тях·те
3 лице слух·те·ше слух·тя·ха


Минало неопределено време (перфект)[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице слухтял съм слухтяла съм слухтяло съм слухтели сме
2 лице слухтял си слухтяла си слухтяло си слухтели сте
3 лице слухтял е слухтяла е слухтяло е слухтели са


Минало предварително време (плусквамперфект)[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях слухтял бях слухтяла бях слухтяло бяхме слухтели
2 лице беше слухтял беше слухтяла беше слухтяло бяхте слухтели
3 лице беше слухтял беше слухтяла беше слухтяло бяха слухтели


Бъдеще време[редактиране]

единствено число множествено число
1 лице ще слухтя ще слухтим
2 лице ще слухтиш ще слухтите
3 лице ще слухти ще слухтят


Бъдеще предварително време[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм слухтял ще съм слухтяла ще съм слухтяло ще сме слухтели
2 лице ще си слухтял ще си слухтяла ще си слухтяло ще сте слухтели
3 лице ще е слухтял ще е слухтяла ще е слухтяло ще са слухтели


Бъдеще време в миналото[редактиране]

единствено число множествено число
1 лице щях да слухтя щяхме да слухтим
2 лице щеше да слухтиш щяхте да слухтите
3 лице щеше да слухти щяха да слухтят


Бъдеще предварително време в миналото[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм слухтял щях да съм слухтяла щях да съм слухтяло щяхме да сме слухтели
2 лице щеше да си слухтял щеше да си слухтяла щеше да си слухтяло щяхте да сте слухтели
3 лице щеше да е слухтял щеше да е слухтяла щеше да е слухтяло щяха да са слухтели


Преизказно наклонение[редактиране]

Сегашно време[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице слухтял съм слухтяла съм слухтяло съм слухтели сме
2 лице слухтял си слухтяла си слухтяло си слухтели сте
3 лице слухтял (е) слухтяла (е) слухтяло (е) слухтели (са)


Минало свършено време (аорист)[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице слухтял съм слухтяла съм слухтяло съм слухтели сме
2 лице слухтял си слухтяла си слухтяло си слухтели сте
3 лице слухтял (е) слухтяла (е) слухтяло (е) слухтели (са)


Минало несвършено време (имперфект)[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм слухтял била съм слухтяла било съм слухтяло били сме слухтели
2 лице бил си слухтял била си слухтяла било си слухтяло били сте слухтели
3 лице бил (е) слухтял била (е) слухтяла било (е) слухтяло били (са) слухтели


Минало предварително време (плусквамперфект)[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да слухтя щяла съм да слухтя щяло съм да слухтя щели сме да слухтим
2 лице щял си да слухтиш щяла си да слухтиш щяло си да слухтиш щели сте да слухтите
3 лице щял (е) да слухти щяла (е) да слухти щяло (е) да слухти щели (са) да слухтят


Бъдеще предварително време[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм слухтял щяла съм да съм слухтяла щяло съм да съм слухтяло щели сме да сме слухтели
2 лице щял си да си слухтял щяла си да си слухтяла щяло си да си слухтяло щели сте да сте слухтели
3 лице щял (е) да е слухтял щяла (е) да е слухтяла щяло (е) да е слухтяло щели (са) да са слухтели


Бъдеще време в миналото[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих слухтял бих слухтяла бих слухтяло бихме слухтели
2 лице би слухтял би слухтяла би слухтяло бихте слухтели
3 лице би слухтял би слухтяла би слухтяло биха слухтели


Повелително наклонение[редактиране]

единствено число множествено число
слух·ти слух·те·те


Причастия (отглаголни прилагателни)[редактиране]

Минало страдателно причастие[редактиране]

единствено число мъжки род слух·тян
непълен член слух·тя·ния
пълен член слух·тя·ни·ят
женски род слух·тя·на
членувано слух·тя·на·та
среден род слух·тя·но
членувано слух·тя·но·то
множествено число слух·те·ни
членувано слух·те·ни·те


Минало свършено деятелно причастие[редактиране]

единствено число мъжки род слух·тял
непълен член слух·те·лия
пълен член слух·те·ли·ят
женски род слух·тя·ла
членувано слух·тя·ла·та
среден род слух·тя·ло
членувано слух·тя·ло·то
множествено число слух·те·ли
членувано слух·те·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие[редактиране]

единствено число мъжки род слух·тял
непълен член слух·тя·лия
пълен член слух·тя·ли·ят
женски род слух·тя·ла
членувано слух·тя·ла·та
среден род слух·тя·ло
членувано слух·тя·ло·то
множествено число слух·те·ли
членувано слух·те·ли·те


Сегашно деятелно причастие[редактиране]

единствено число мъжки род слух·тящ
непълен член слух·тя·щия
пълен член слух·тя·щи·ят
женски род слух·тя·ща
членувано слух·тя·ща·та
среден род слух·тя·що
членувано слух·тя·що·то
множествено число слух·тя·щи
членувано слух·тя·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)[редактиране]

слух·тей·ки