Направо към съдържанието

Шаблон:Словоформи/сконфузя

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола сконфузя. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми

[редактиране]

Изявително наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице скон·фу·зя скон·фу·зим
2 лице скон·фу·зиш скон·фу·зи·те
3 лице скон·фу·зи скон·фу·зят


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице скон·фу·зих скон·фу·зих·ме
2 лице скон·фу·зи скон·фу·зих·те
3 лице скон·фу·зи скон·фу·зи·ха


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице скон·фу·зех скон·фу·зех·ме
2 лице скон·фу·зе·ше скон·фу·зех·те
3 лице скон·фу·зе·ше скон·фу·зе·ха


Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице сконфузил съм сконфузила съм сконфузило съм сконфузили сме
2 лице сконфузил си сконфузила си сконфузило си сконфузили сте
3 лице сконфузил е сконфузила е сконфузило е сконфузили са


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях сконфузил бях сконфузила бях сконфузило бяхме сконфузили
2 лице беше сконфузил беше сконфузила беше сконфузило бяхте сконфузили
3 лице беше сконфузил беше сконфузила беше сконфузило бяха сконфузили


Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице ще сконфузя ще сконфузим
2 лице ще сконфузиш ще сконфузите
3 лице ще сконфузи ще сконфузят


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм сконфузил ще съм сконфузила ще съм сконфузило ще сме сконфузили
2 лице ще си сконфузил ще си сконфузила ще си сконфузило ще сте сконфузили
3 лице ще е сконфузил ще е сконфузила ще е сконфузило ще са сконфузили


Бъдеще време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице щях да сконфузя щяхме да сконфузим
2 лице щеше да сконфузиш щяхте да сконфузите
3 лице щеше да сконфузи щяха да сконфузят


Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм сконфузил щях да съм сконфузила щях да съм сконфузило щяхме да сме сконфузили
2 лице щеше да си сконфузил щеше да си сконфузила щеше да си сконфузило щяхте да сте сконфузили
3 лице щеше да е сконфузил щеше да е сконфузила щеше да е сконфузило щяха да са сконфузили


Преизказно наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице сконфузел съм сконфузела съм сконфузело съм сконфузели сме
2 лице сконфузел си сконфузела си сконфузело си сконфузели сте
3 лице сконфузел (е) сконфузела (е) сконфузело (е) сконфузели (са)


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице сконфузил съм сконфузила съм сконфузило съм сконфузили сме
2 лице сконфузил си сконфузила си сконфузило си сконфузили сте
3 лице сконфузил (е) сконфузила (е) сконфузило (е) сконфузили (са)


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм сконфузил била съм сконфузила било съм сконфузило били сме сконфузили
2 лице бил си сконфузил била си сконфузила било си сконфузило били сте сконфузили
3 лице бил (е) сконфузил била (е) сконфузила било (е) сконфузило били (са) сконфузили


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да сконфузя щяла съм да сконфузя щяло съм да сконфузя щели сме да сконфузим
2 лице щял си да сконфузиш щяла си да сконфузиш щяло си да сконфузиш щели сте да сконфузите
3 лице щял (е) да сконфузи щяла (е) да сконфузи щяло (е) да сконфузи щели (са) да сконфузят


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм сконфузил щяла съм да съм сконфузила щяло съм да съм сконфузило щели сме да сме сконфузили
2 лице щял си да си сконфузил щяла си да си сконфузила щяло си да си сконфузило щели сте да сте сконфузили
3 лице щял (е) да е сконфузил щяла (е) да е сконфузила щяло (е) да е сконфузило щели (са) да са сконфузили


Бъдеще време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих сконфузил бих сконфузила бих сконфузило бихме сконфузили
2 лице би сконфузил би сконфузила би сконфузило бихте сконфузили
3 лице би сконфузил би сконфузила би сконфузило биха сконфузили


Повелително наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
скон·фу·зи скон·фу·зе·те


Причастия (отглаголни прилагателни)

[редактиране]

Минало страдателно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род скон·фу·зен
непълен член скон·фу·зе·ния
пълен член скон·фу·зе·ни·ят
женски род скон·фу·зе·на
членувано скон·фу·зе·на·та
среден род скон·фу·зе·но
членувано скон·фу·зе·но·то
множествено число скон·фу·зе·ни
членувано скон·фу·зе·ни·те


Минало свършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род скон·фу·зил
непълен член скон·фу·зи·лия
пълен член скон·фу·зи·ли·ят
женски род скон·фу·зи·ла
членувано скон·фу·зи·ла·та
среден род скон·фу·зи·ло
членувано скон·фу·зи·ло·то
множествено число скон·фу·зи·ли
членувано скон·фу·зи·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род скон·фу·зел
непълен член скон·фу·зе·лия
пълен член скон·фу·зе·ли·ят
женски род скон·фу·зе·ла
членувано скон·фу·зе·ла·та
среден род скон·фу·зе·ло
членувано скон·фу·зе·ло·то
множествено число скон·фу·зе·ли
членувано скон·фу·зе·ли·те


Сегашно деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род скон·фу·зещ
непълен член скон·фу·зе·щия
пълен член скон·фу·зе·щи·ят
женски род скон·фу·зе·ща
членувано скон·фу·зе·ща·та
среден род скон·фу·зе·що
членувано скон·фу·зе·що·то
множествено число скон·фу·зе·щи
членувано скон·фу·зе·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)

[редактиране]

скон·фу·зей·ки