Направо към съдържанието

Шаблон:Словоформи/самоуспокоявам

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола самоуспокоявам. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми

[редактиране]

Изявително наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице са·мо·ус·по·ко·я·вам са·мо·ус·по·ко·я·ва·ме
2 лице са·мо·ус·по·ко·я·ваш са·мо·ус·по·ко·я·ва·те
3 лице са·мо·ус·по·ко·я·ва са·мо·ус·по·ко·я·ват


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице са·мо·ус·по·ко·я·вах са·мо·ус·по·ко·я·вах·ме
2 лице са·мо·ус·по·ко·я·ва са·мо·ус·по·ко·я·вах·те
3 лице са·мо·ус·по·ко·я·ва са·мо·ус·по·ко·я·ва·ха


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице са·мо·ус·по·ко·я·вах са·мо·ус·по·ко·я·вах·ме
2 лице са·мо·ус·по·ко·я·ва·ше са·мо·ус·по·ко·я·вах·те
3 лице са·мо·ус·по·ко·я·ва·ше са·мо·ус·по·ко·я·ва·ха


Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице самоуспокоявал съм самоуспокоявала съм самоуспокоявало съм самоуспокоявали сме
2 лице самоуспокоявал си самоуспокоявала си самоуспокоявало си самоуспокоявали сте
3 лице самоуспокоявал е самоуспокоявала е самоуспокоявало е самоуспокоявали са


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях самоуспокоявал бях самоуспокоявала бях самоуспокоявало бяхме самоуспокоявали
2 лице беше самоуспокоявал беше самоуспокоявала беше самоуспокоявало бяхте самоуспокоявали
3 лице беше самоуспокоявал беше самоуспокоявала беше самоуспокоявало бяха самоуспокоявали


Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице ще самоуспокоявам ще самоуспокояваме
2 лице ще самоуспокояваш ще самоуспокоявате
3 лице ще самоуспокоява ще самоуспокояват


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм самоуспокоявал ще съм самоуспокоявала ще съм самоуспокоявало ще сме самоуспокоявали
2 лице ще си самоуспокоявал ще си самоуспокоявала ще си самоуспокоявало ще сте самоуспокоявали
3 лице ще е самоуспокоявал ще е самоуспокоявала ще е самоуспокоявало ще са самоуспокоявали


Бъдеще време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице щях да самоуспокоявам щяхме да самоуспокояваме
2 лице щеше да самоуспокояваш щяхте да самоуспокоявате
3 лице щеше да самоуспокоява щяха да самоуспокояват


Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм самоуспокоявал щях да съм самоуспокоявала щях да съм самоуспокоявало щяхме да сме самоуспокоявали
2 лице щеше да си самоуспокоявал щеше да си самоуспокоявала щеше да си самоуспокоявало щяхте да сте самоуспокоявали
3 лице щеше да е самоуспокоявал щеше да е самоуспокоявала щеше да е самоуспокоявало щяха да са самоуспокоявали


Преизказно наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице самоуспокоявал съм самоуспокоявала съм самоуспокоявало съм самоуспокоявали сме
2 лице самоуспокоявал си самоуспокоявала си самоуспокоявало си самоуспокоявали сте
3 лице самоуспокоявал (е) самоуспокоявала (е) самоуспокоявало (е) самоуспокоявали (са)


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице самоуспокоявал съм самоуспокоявала съм самоуспокоявало съм самоуспокоявали сме
2 лице самоуспокоявал си самоуспокоявала си самоуспокоявало си самоуспокоявали сте
3 лице самоуспокоявал (е) самоуспокоявала (е) самоуспокоявало (е) самоуспокоявали (са)


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм самоуспокоявал била съм самоуспокоявала било съм самоуспокоявало били сме самоуспокоявали
2 лице бил си самоуспокоявал била си самоуспокоявала било си самоуспокоявало били сте самоуспокоявали
3 лице бил (е) самоуспокоявал била (е) самоуспокоявала било (е) самоуспокоявало били (са) самоуспокоявали


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да самоуспокоявам щяла съм да самоуспокоявам щяло съм да самоуспокоявам щели сме да самоуспокояваме
2 лице щял си да самоуспокояваш щяла си да самоуспокояваш щяло си да самоуспокояваш щели сте да самоуспокоявате
3 лице щял (е) да самоуспокоява щяла (е) да самоуспокоява щяло (е) да самоуспокоява щели (са) да самоуспокояват


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм самоуспокоявал щяла съм да съм самоуспокоявала щяло съм да съм самоуспокоявало щели сме да сме самоуспокоявали
2 лице щял си да си самоуспокоявал щяла си да си самоуспокоявала щяло си да си самоуспокоявало щели сте да сте самоуспокоявали
3 лице щял (е) да е самоуспокоявал щяла (е) да е самоуспокоявала щяло (е) да е самоуспокоявало щели (са) да са самоуспокоявали


Бъдеще време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих самоуспокоявал бих самоуспокоявала бих самоуспокоявало бихме самоуспокоявали
2 лице би самоуспокоявал би самоуспокоявала би самоуспокоявало бихте самоуспокоявали
3 лице би самоуспокоявал би самоуспокоявала би самоуспокоявало биха самоуспокоявали


Повелително наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
са·мо·ус·по·ко·я·вай са·мо·ус·по·ко·я·вай·те


Причастия (отглаголни прилагателни)

[редактиране]

Минало страдателно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род са·мо·ус·по·ко·я·ван
непълен член са·мо·ус·по·ко·я·ва·ния
пълен член са·мо·ус·по·ко·я·ва·ни·ят
женски род са·мо·ус·по·ко·я·ва·на
членувано са·мо·ус·по·ко·я·ва·на·та
среден род са·мо·ус·по·ко·я·ва·но
членувано са·мо·ус·по·ко·я·ва·но·то
множествено число са·мо·ус·по·ко·я·ва·ни
членувано са·мо·ус·по·ко·я·ва·ни·те


Минало свършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род са·мо·ус·по·ко·я·вал
непълен член са·мо·ус·по·ко·я·ва·лия
пълен член са·мо·ус·по·ко·я·ва·ли·ят
женски род са·мо·ус·по·ко·я·ва·ла
членувано са·мо·ус·по·ко·я·ва·ла·та
среден род са·мо·ус·по·ко·я·ва·ло
членувано са·мо·ус·по·ко·я·ва·ло·то
множествено число са·мо·ус·по·ко·я·ва·ли
членувано са·мо·ус·по·ко·я·ва·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род са·мо·ус·по·ко·я·вал
непълен член са·мо·ус·по·ко·я·ва·лия
пълен член са·мо·ус·по·ко·я·ва·ли·ят
женски род са·мо·ус·по·ко·я·ва·ла
членувано са·мо·ус·по·ко·я·ва·ла·та
среден род са·мо·ус·по·ко·я·ва·ло
членувано са·мо·ус·по·ко·я·ва·ло·то
множествено число са·мо·ус·по·ко·я·ва·ли
членувано са·мо·ус·по·ко·я·ва·ли·те


Сегашно деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род са·мо·ус·по·ко·я·ващ
непълен член са·мо·ус·по·ко·я·ва·щия
пълен член са·мо·ус·по·ко·я·ва·щи·ят
женски род са·мо·ус·по·ко·я·ва·ща
членувано са·мо·ус·по·ко·я·ва·ща·та
среден род са·мо·ус·по·ко·я·ва·що
членувано са·мо·ус·по·ко·я·ва·що·то
множествено число са·мо·ус·по·ко·я·ва·щи
членувано са·мо·ус·по·ко·я·ва·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)

[редактиране]

са·мо·ус·по·ко·я·вай·ки