Направо към съдържанието

Шаблон:Словоформи/саморазтурям

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола саморазтурям. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми

[редактиране]

Изявително наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице са·мо·раз·ту·рям са·мо·раз·ту·ря·ме
2 лице са·мо·раз·ту·ряш са·мо·раз·ту·ря·те
3 лице са·мо·раз·ту·ря са·мо·раз·ту·рят


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице са·мо·раз·ту·рях са·мо·раз·ту·рях·ме
2 лице са·мо·раз·ту·ря са·мо·раз·ту·рях·те
3 лице са·мо·раз·ту·ря са·мо·раз·ту·ря·ха


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице са·мо·раз·ту·рях са·мо·раз·ту·рях·ме
2 лице са·мо·раз·ту·ря·ше са·мо·раз·ту·рях·те
3 лице са·мо·раз·ту·ря·ше са·мо·раз·ту·ря·ха


Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице саморазтурял съм саморазтуряла съм саморазтуряло съм саморазтуряли сме
2 лице саморазтурял си саморазтуряла си саморазтуряло си саморазтуряли сте
3 лице саморазтурял е саморазтуряла е саморазтуряло е саморазтуряли са


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях саморазтурял бях саморазтуряла бях саморазтуряло бяхме саморазтуряли
2 лице беше саморазтурял беше саморазтуряла беше саморазтуряло бяхте саморазтуряли
3 лице беше саморазтурял беше саморазтуряла беше саморазтуряло бяха саморазтуряли


Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице ще саморазтурям ще саморазтуряме
2 лице ще саморазтуряш ще саморазтуряте
3 лице ще саморазтуря ще саморазтурят


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм саморазтурял ще съм саморазтуряла ще съм саморазтуряло ще сме саморазтуряли
2 лице ще си саморазтурял ще си саморазтуряла ще си саморазтуряло ще сте саморазтуряли
3 лице ще е саморазтурял ще е саморазтуряла ще е саморазтуряло ще са саморазтуряли


Бъдеще време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице щях да саморазтурям щяхме да саморазтуряме
2 лице щеше да саморазтуряш щяхте да саморазтуряте
3 лице щеше да саморазтуря щяха да саморазтурят


Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм саморазтурял щях да съм саморазтуряла щях да съм саморазтуряло щяхме да сме саморазтуряли
2 лице щеше да си саморазтурял щеше да си саморазтуряла щеше да си саморазтуряло щяхте да сте саморазтуряли
3 лице щеше да е саморазтурял щеше да е саморазтуряла щеше да е саморазтуряло щяха да са саморазтуряли


Преизказно наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице саморазтурял съм саморазтуряла съм саморазтуряло съм саморазтуряли сме
2 лице саморазтурял си саморазтуряла си саморазтуряло си саморазтуряли сте
3 лице саморазтурял (е) саморазтуряла (е) саморазтуряло (е) саморазтуряли (са)


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице саморазтурял съм саморазтуряла съм саморазтуряло съм саморазтуряли сме
2 лице саморазтурял си саморазтуряла си саморазтуряло си саморазтуряли сте
3 лице саморазтурял (е) саморазтуряла (е) саморазтуряло (е) саморазтуряли (са)


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм саморазтурял била съм саморазтуряла било съм саморазтуряло били сме саморазтуряли
2 лице бил си саморазтурял била си саморазтуряла било си саморазтуряло били сте саморазтуряли
3 лице бил (е) саморазтурял била (е) саморазтуряла било (е) саморазтуряло били (са) саморазтуряли


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да саморазтурям щяла съм да саморазтурям щяло съм да саморазтурям щели сме да саморазтуряме
2 лице щял си да саморазтуряш щяла си да саморазтуряш щяло си да саморазтуряш щели сте да саморазтуряте
3 лице щял (е) да саморазтуря щяла (е) да саморазтуря щяло (е) да саморазтуря щели (са) да саморазтурят


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм саморазтурял щяла съм да съм саморазтуряла щяло съм да съм саморазтуряло щели сме да сме саморазтуряли
2 лице щял си да си саморазтурял щяла си да си саморазтуряла щяло си да си саморазтуряло щели сте да сте саморазтуряли
3 лице щял (е) да е саморазтурял щяла (е) да е саморазтуряла щяло (е) да е саморазтуряло щели (са) да са саморазтуряли


Бъдеще време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих саморазтурял бих саморазтуряла бих саморазтуряло бихме саморазтуряли
2 лице би саморазтурял би саморазтуряла би саморазтуряло бихте саморазтуряли
3 лице би саморазтурял би саморазтуряла би саморазтуряло биха саморазтуряли


Повелително наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
са·мо·раз·ту·ряй са·мо·раз·ту·ряй·те


Причастия (отглаголни прилагателни)

[редактиране]

Минало страдателно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род са·мо·раз·ту·рян
непълен член са·мо·раз·ту·ря·ния
пълен член са·мо·раз·ту·ря·ни·ят
женски род са·мо·раз·ту·ря·на
членувано са·мо·раз·ту·ря·на·та
среден род са·мо·раз·ту·ря·но
членувано са·мо·раз·ту·ря·но·то
множествено число са·мо·раз·ту·ря·ни
членувано са·мо·раз·ту·ря·ни·те


Минало свършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род са·мо·раз·ту·рял
непълен член са·мо·раз·ту·ря·лия
пълен член са·мо·раз·ту·ря·ли·ят
женски род са·мо·раз·ту·ря·ла
членувано са·мо·раз·ту·ря·ла·та
среден род са·мо·раз·ту·ря·ло
членувано са·мо·раз·ту·ря·ло·то
множествено число са·мо·раз·ту·ря·ли
членувано са·мо·раз·ту·ря·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род са·мо·раз·ту·рял
непълен член са·мо·раз·ту·ря·лия
пълен член са·мо·раз·ту·ря·ли·ят
женски род са·мо·раз·ту·ря·ла
членувано са·мо·раз·ту·ря·ла·та
среден род са·мо·раз·ту·ря·ло
членувано са·мо·раз·ту·ря·ло·то
множествено число са·мо·раз·ту·ря·ли
членувано са·мо·раз·ту·ря·ли·те


Сегашно деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род са·мо·раз·ту·рящ
непълен член са·мо·раз·ту·ря·щия
пълен член са·мо·раз·ту·ря·щи·ят
женски род са·мо·раз·ту·ря·ща
членувано са·мо·раз·ту·ря·ща·та
среден род са·мо·раз·ту·ря·що
членувано са·мо·раз·ту·ря·що·то
множествено число са·мо·раз·ту·ря·щи
членувано са·мо·раз·ту·ря·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)

[редактиране]

са·мо·раз·ту·ряй·ки