Направо към съдържанието

Шаблон:Словоформи/саморазтуря

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола саморазтуря. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми

[редактиране]

Изявително наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице са·мо·раз·ту·ря са·мо·раз·ту·рим
2 лице са·мо·раз·ту·риш са·мо·раз·ту·ри·те
3 лице са·мо·раз·ту·ри са·мо·раз·ту·рят


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице са·мо·раз·ту·рих са·мо·раз·ту·рих·ме
2 лице са·мо·раз·ту·ри са·мо·раз·ту·рих·те
3 лице са·мо·раз·ту·ри са·мо·раз·ту·ри·ха


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице са·мо·раз·ту·рех са·мо·раз·ту·рех·ме
2 лице са·мо·раз·ту·ре·ше са·мо·раз·ту·рех·те
3 лице са·мо·раз·ту·ре·ше са·мо·раз·ту·ре·ха


Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице саморазтурил съм саморазтурила съм саморазтурило съм саморазтурили сме
2 лице саморазтурил си саморазтурила си саморазтурило си саморазтурили сте
3 лице саморазтурил е саморазтурила е саморазтурило е саморазтурили са


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях саморазтурил бях саморазтурила бях саморазтурило бяхме саморазтурили
2 лице беше саморазтурил беше саморазтурила беше саморазтурило бяхте саморазтурили
3 лице беше саморазтурил беше саморазтурила беше саморазтурило бяха саморазтурили


Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице ще саморазтуря ще саморазтурим
2 лице ще саморазтуриш ще саморазтурите
3 лице ще саморазтури ще саморазтурят


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм саморазтурил ще съм саморазтурила ще съм саморазтурило ще сме саморазтурили
2 лице ще си саморазтурил ще си саморазтурила ще си саморазтурило ще сте саморазтурили
3 лице ще е саморазтурил ще е саморазтурила ще е саморазтурило ще са саморазтурили


Бъдеще време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице щях да саморазтуря щяхме да саморазтурим
2 лице щеше да саморазтуриш щяхте да саморазтурите
3 лице щеше да саморазтури щяха да саморазтурят


Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм саморазтурил щях да съм саморазтурила щях да съм саморазтурило щяхме да сме саморазтурили
2 лице щеше да си саморазтурил щеше да си саморазтурила щеше да си саморазтурило щяхте да сте саморазтурили
3 лице щеше да е саморазтурил щеше да е саморазтурила щеше да е саморазтурило щяха да са саморазтурили


Преизказно наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице саморазтурел съм саморазтурела съм саморазтурело съм саморазтурели сме
2 лице саморазтурел си саморазтурела си саморазтурело си саморазтурели сте
3 лице саморазтурел (е) саморазтурела (е) саморазтурело (е) саморазтурели (са)


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице саморазтурил съм саморазтурила съм саморазтурило съм саморазтурили сме
2 лице саморазтурил си саморазтурила си саморазтурило си саморазтурили сте
3 лице саморазтурил (е) саморазтурила (е) саморазтурило (е) саморазтурили (са)


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм саморазтурил била съм саморазтурила било съм саморазтурило били сме саморазтурили
2 лице бил си саморазтурил била си саморазтурила било си саморазтурило били сте саморазтурили
3 лице бил (е) саморазтурил била (е) саморазтурила било (е) саморазтурило били (са) саморазтурили


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да саморазтуря щяла съм да саморазтуря щяло съм да саморазтуря щели сме да саморазтурим
2 лице щял си да саморазтуриш щяла си да саморазтуриш щяло си да саморазтуриш щели сте да саморазтурите
3 лице щял (е) да саморазтури щяла (е) да саморазтури щяло (е) да саморазтури щели (са) да саморазтурят


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм саморазтурил щяла съм да съм саморазтурила щяло съм да съм саморазтурило щели сме да сме саморазтурили
2 лице щял си да си саморазтурил щяла си да си саморазтурила щяло си да си саморазтурило щели сте да сте саморазтурили
3 лице щял (е) да е саморазтурил щяла (е) да е саморазтурила щяло (е) да е саморазтурило щели (са) да са саморазтурили


Бъдеще време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих саморазтурил бих саморазтурила бих саморазтурило бихме саморазтурили
2 лице би саморазтурил би саморазтурила би саморазтурило бихте саморазтурили
3 лице би саморазтурил би саморазтурила би саморазтурило биха саморазтурили


Повелително наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
са·мо·раз·ту·ри са·мо·раз·ту·ре·те


Причастия (отглаголни прилагателни)

[редактиране]

Минало страдателно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род са·мо·раз·ту·рен
непълен член са·мо·раз·ту·ре·ния
пълен член са·мо·раз·ту·ре·ни·ят
женски род са·мо·раз·ту·ре·на
членувано са·мо·раз·ту·ре·на·та
среден род са·мо·раз·ту·ре·но
членувано са·мо·раз·ту·ре·но·то
множествено число са·мо·раз·ту·ре·ни
членувано са·мо·раз·ту·ре·ни·те


Минало свършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род са·мо·раз·ту·рил
непълен член са·мо·раз·ту·ри·лия
пълен член са·мо·раз·ту·ри·ли·ят
женски род са·мо·раз·ту·ри·ла
членувано са·мо·раз·ту·ри·ла·та
среден род са·мо·раз·ту·ри·ло
членувано са·мо·раз·ту·ри·ло·то
множествено число са·мо·раз·ту·ри·ли
членувано са·мо·раз·ту·ри·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род са·мо·раз·ту·рел
непълен член са·мо·раз·ту·ре·лия
пълен член са·мо·раз·ту·ре·ли·ят
женски род са·мо·раз·ту·ре·ла
членувано са·мо·раз·ту·ре·ла·та
среден род са·мо·раз·ту·ре·ло
членувано са·мо·раз·ту·ре·ло·то
множествено число са·мо·раз·ту·ре·ли
членувано са·мо·раз·ту·ре·ли·те


Сегашно деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род са·мо·раз·ту·рещ
непълен член са·мо·раз·ту·ре·щия
пълен член са·мо·раз·ту·ре·щи·ят
женски род са·мо·раз·ту·ре·ща
членувано са·мо·раз·ту·ре·ща·та
среден род са·мо·раз·ту·ре·що
членувано са·мо·раз·ту·ре·що·то
множествено число са·мо·раз·ту·ре·щи
членувано са·мо·раз·ту·ре·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)

[редактиране]

са·мо·раз·ту·рей·ки