Направо към съдържанието

Шаблон:Словоформи/саморазправям

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола саморазправям. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми

[редактиране]

Изявително наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице са·мо·раз·п·ра·вям са·мо·раз·п·ра·вя·ме
2 лице са·мо·раз·п·ра·вяш са·мо·раз·п·ра·вя·те
3 лице са·мо·раз·п·ра·вя са·мо·раз·п·ра·вят


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице са·мо·раз·п·ра·вях са·мо·раз·п·ра·вях·ме
2 лице са·мо·раз·п·ра·вя са·мо·раз·п·ра·вях·те
3 лице са·мо·раз·п·ра·вя са·мо·раз·п·ра·вя·ха


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице са·мо·раз·п·ра·вях са·мо·раз·п·ра·вях·ме
2 лице са·мо·раз·п·ра·вя·ше са·мо·раз·п·ра·вях·те
3 лице са·мо·раз·п·ра·вя·ше са·мо·раз·п·ра·вя·ха


Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице саморазправял съм саморазправяла съм саморазправяло съм саморазправяли сме
2 лице саморазправял си саморазправяла си саморазправяло си саморазправяли сте
3 лице саморазправял е саморазправяла е саморазправяло е саморазправяли са


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях саморазправял бях саморазправяла бях саморазправяло бяхме саморазправяли
2 лице беше саморазправял беше саморазправяла беше саморазправяло бяхте саморазправяли
3 лице беше саморазправял беше саморазправяла беше саморазправяло бяха саморазправяли


Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице ще саморазправям ще саморазправяме
2 лице ще саморазправяш ще саморазправяте
3 лице ще саморазправя ще саморазправят


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм саморазправял ще съм саморазправяла ще съм саморазправяло ще сме саморазправяли
2 лице ще си саморазправял ще си саморазправяла ще си саморазправяло ще сте саморазправяли
3 лице ще е саморазправял ще е саморазправяла ще е саморазправяло ще са саморазправяли


Бъдеще време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице щях да саморазправям щяхме да саморазправяме
2 лице щеше да саморазправяш щяхте да саморазправяте
3 лице щеше да саморазправя щяха да саморазправят


Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм саморазправял щях да съм саморазправяла щях да съм саморазправяло щяхме да сме саморазправяли
2 лице щеше да си саморазправял щеше да си саморазправяла щеше да си саморазправяло щяхте да сте саморазправяли
3 лице щеше да е саморазправял щеше да е саморазправяла щеше да е саморазправяло щяха да са саморазправяли


Преизказно наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице саморазправял съм саморазправяла съм саморазправяло съм саморазправяли сме
2 лице саморазправял си саморазправяла си саморазправяло си саморазправяли сте
3 лице саморазправял (е) саморазправяла (е) саморазправяло (е) саморазправяли (са)


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице саморазправял съм саморазправяла съм саморазправяло съм саморазправяли сме
2 лице саморазправял си саморазправяла си саморазправяло си саморазправяли сте
3 лице саморазправял (е) саморазправяла (е) саморазправяло (е) саморазправяли (са)


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм саморазправял била съм саморазправяла било съм саморазправяло били сме саморазправяли
2 лице бил си саморазправял била си саморазправяла било си саморазправяло били сте саморазправяли
3 лице бил (е) саморазправял била (е) саморазправяла било (е) саморазправяло били (са) саморазправяли


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да саморазправям щяла съм да саморазправям щяло съм да саморазправям щели сме да саморазправяме
2 лице щял си да саморазправяш щяла си да саморазправяш щяло си да саморазправяш щели сте да саморазправяте
3 лице щял (е) да саморазправя щяла (е) да саморазправя щяло (е) да саморазправя щели (са) да саморазправят


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм саморазправял щяла съм да съм саморазправяла щяло съм да съм саморазправяло щели сме да сме саморазправяли
2 лице щял си да си саморазправял щяла си да си саморазправяла щяло си да си саморазправяло щели сте да сте саморазправяли
3 лице щял (е) да е саморазправял щяла (е) да е саморазправяла щяло (е) да е саморазправяло щели (са) да са саморазправяли


Бъдеще време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих саморазправял бих саморазправяла бих саморазправяло бихме саморазправяли
2 лице би саморазправял би саморазправяла би саморазправяло бихте саморазправяли
3 лице би саморазправял би саморазправяла би саморазправяло биха саморазправяли


Повелително наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
са·мо·раз·п·ра·вяй са·мо·раз·п·ра·вяй·те


Причастия (отглаголни прилагателни)

[редактиране]

Минало страдателно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род са·мо·раз·п·ра·вян
непълен член са·мо·раз·п·ра·вя·ния
пълен член са·мо·раз·п·ра·вя·ни·ят
женски род са·мо·раз·п·ра·вя·на
членувано са·мо·раз·п·ра·вя·на·та
среден род са·мо·раз·п·ра·вя·но
членувано са·мо·раз·п·ра·вя·но·то
множествено число са·мо·раз·п·ра·вя·ни
членувано са·мо·раз·п·ра·вя·ни·те


Минало свършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род са·мо·раз·п·ра·вял
непълен член са·мо·раз·п·ра·вя·лия
пълен член са·мо·раз·п·ра·вя·ли·ят
женски род са·мо·раз·п·ра·вя·ла
членувано са·мо·раз·п·ра·вя·ла·та
среден род са·мо·раз·п·ра·вя·ло
членувано са·мо·раз·п·ра·вя·ло·то
множествено число са·мо·раз·п·ра·вя·ли
членувано са·мо·раз·п·ра·вя·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род са·мо·раз·п·ра·вял
непълен член са·мо·раз·п·ра·вя·лия
пълен член са·мо·раз·п·ра·вя·ли·ят
женски род са·мо·раз·п·ра·вя·ла
членувано са·мо·раз·п·ра·вя·ла·та
среден род са·мо·раз·п·ра·вя·ло
членувано са·мо·раз·п·ра·вя·ло·то
множествено число са·мо·раз·п·ра·вя·ли
членувано са·мо·раз·п·ра·вя·ли·те


Сегашно деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род са·мо·раз·п·ра·вящ
непълен член са·мо·раз·п·ра·вя·щия
пълен член са·мо·раз·п·ра·вя·щи·ят
женски род са·мо·раз·п·ра·вя·ща
членувано са·мо·раз·п·ра·вя·ща·та
среден род са·мо·раз·п·ра·вя·що
членувано са·мо·раз·п·ра·вя·що·то
множествено число са·мо·раз·п·ра·вя·щи
членувано са·мо·раз·п·ра·вя·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)

[редактиране]

са·мо·раз·п·ра·вяй·ки