Направо към съдържанието

Шаблон:Словоформи/самообявя

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола самообявя. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми

[редактиране]

Изявително наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице са·мо·о·бя·вя са·мо·о·бя·вим
2 лице са·мо·о·бя·виш са·мо·о·бя·ви·те
3 лице са·мо·о·бя·ви са·мо·о·бя·вят


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице са·мо·о·бя·вих са·мо·о·бя·вих·ме
2 лице са·мо·о·бя·ви са·мо·о·бя·вих·те
3 лице са·мо·о·бя·ви са·мо·о·бя·ви·ха


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице са·мо·о·бя·вях са·мо·о·бя·вях·ме
2 лице са·мо·о·бя·ве·ше са·мо·о·бя·вях·те
3 лице са·мо·о·бя·ве·ше са·мо·о·бя·вя·ха


Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице самообявил съм самообявила съм самообявило съм самообявили сме
2 лице самообявил си самообявила си самообявило си самообявили сте
3 лице самообявил е самообявила е самообявило е самообявили са


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях самообявил бях самообявила бях самообявило бяхме самообявили
2 лице беше самообявил беше самообявила беше самообявило бяхте самообявили
3 лице беше самообявил беше самообявила беше самообявило бяха самообявили


Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице ще самообявя ще самообявим
2 лице ще самообявиш ще самообявите
3 лице ще самообяви ще самообявят


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм самообявил ще съм самообявила ще съм самообявило ще сме самообявили
2 лице ще си самообявил ще си самообявила ще си самообявило ще сте самообявили
3 лице ще е самообявил ще е самообявила ще е самообявило ще са самообявили


Бъдеще време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице щях да самообявя щяхме да самообявим
2 лице щеше да самообявиш щяхте да самообявите
3 лице щеше да самообяви щяха да самообявят


Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм самообявил щях да съм самообявила щях да съм самообявило щяхме да сме самообявили
2 лице щеше да си самообявил щеше да си самообявила щеше да си самообявило щяхте да сте самообявили
3 лице щеше да е самообявил щеше да е самообявила щеше да е самообявило щяха да са самообявили


Преизказно наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице самообявял съм самообявяла съм самообявяло съм самообявели сме
2 лице самообявял си самообявяла си самообявяло си самообявели сте
3 лице самообявял (е) самообявяла (е) самообявяло (е) самообявели (са)


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице самообявил съм самообявила съм самообявило съм самообявили сме
2 лице самообявил си самообявила си самообявило си самообявили сте
3 лице самообявил (е) самообявила (е) самообявило (е) самообявили (са)


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм самообявил била съм самообявила било съм самообявило били сме самообявили
2 лице бил си самообявил била си самообявила било си самообявило били сте самообявили
3 лице бил (е) самообявил била (е) самообявила било (е) самообявило били (са) самообявили


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да самообявя щяла съм да самообявя щяло съм да самообявя щели сме да самообявим
2 лице щял си да самообявиш щяла си да самообявиш щяло си да самообявиш щели сте да самообявите
3 лице щял (е) да самообяви щяла (е) да самообяви щяло (е) да самообяви щели (са) да самообявят


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм самообявил щяла съм да съм самообявила щяло съм да съм самообявило щели сме да сме самообявили
2 лице щял си да си самообявил щяла си да си самообявила щяло си да си самообявило щели сте да сте самообявили
3 лице щял (е) да е самообявил щяла (е) да е самообявила щяло (е) да е самообявило щели (са) да са самообявили


Бъдеще време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих самообявил бих самообявила бих самообявило бихме самообявили
2 лице би самообявил би самообявила би самообявило бихте самообявили
3 лице би самообявил би самообявила би самообявило биха самообявили


Повелително наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
са·мо·о·бя·ви са·мо·о·бя·ве·те


Причастия (отглаголни прилагателни)

[редактиране]

Минало страдателно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род са·мо·о·бя·вен
непълен член са·мо·о·бя·ве·ния
пълен член са·мо·о·бя·ве·ни·ят
женски род са·мо·о·бя·ве·на
членувано са·мо·о·бя·ве·на·та
среден род са·мо·о·бя·ве·но
членувано са·мо·о·бя·ве·но·то
множествено число са·мо·о·бя·ве·ни
членувано са·мо·о·бя·ве·ни·те


Минало свършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род са·мо·о·бя·вил
непълен член са·мо·о·бя·ви·лия
пълен член са·мо·о·бя·ви·ли·ят
женски род са·мо·о·бя·ви·ла
членувано са·мо·о·бя·ви·ла·та
среден род са·мо·о·бя·ви·ло
членувано са·мо·о·бя·ви·ло·то
множествено число са·мо·о·бя·ви·ли
членувано са·мо·о·бя·ви·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род са·мо·о·бя·вял
непълен член са·мо·о·бя·вя·лия
пълен член са·мо·о·бя·вя·ли·ят
женски род са·мо·о·бя·вя·ла
членувано са·мо·о·бя·вя·ла·та
среден род са·мо·о·бя·вя·ло
членувано са·мо·о·бя·вя·ло·то
множествено число са·мо·о·бя·ве·ли
членувано са·мо·о·бя·ве·ли·те


Сегашно деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род са·мо·о·бя·вящ
непълен член са·мо·о·бя·вя·щия
пълен член са·мо·о·бя·вя·щи·ят
женски род са·мо·о·бя·вя·ща
членувано са·мо·о·бя·вя·ща·та
среден род са·мо·о·бя·вя·що
членувано са·мо·о·бя·вя·що·то
множествено число са·мо·о·бя·вя·щи
членувано са·мо·о·бя·вя·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)

[редактиране]

са·мо·о·бя·вей·ки