Направо към съдържанието

Шаблон:Словоформи/самообучавам

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола самообучавам. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми

[редактиране]

Изявително наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице са·мо·о·бу·ча·вам са·мо·о·бу·ча·ва·ме
2 лице са·мо·о·бу·ча·ваш са·мо·о·бу·ча·ва·те
3 лице са·мо·о·бу·ча·ва са·мо·о·бу·ча·ват


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице са·мо·о·бу·ча·вах са·мо·о·бу·ча·вах·ме
2 лице са·мо·о·бу·ча·ва са·мо·о·бу·ча·вах·те
3 лице са·мо·о·бу·ча·ва са·мо·о·бу·ча·ва·ха


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице са·мо·о·бу·ча·вах са·мо·о·бу·ча·вах·ме
2 лице са·мо·о·бу·ча·ва·ше са·мо·о·бу·ча·вах·те
3 лице са·мо·о·бу·ча·ва·ше са·мо·о·бу·ча·ва·ха


Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице самообучавал съм самообучавала съм самообучавало съм самообучавали сме
2 лице самообучавал си самообучавала си самообучавало си самообучавали сте
3 лице самообучавал е самообучавала е самообучавало е самообучавали са


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях самообучавал бях самообучавала бях самообучавало бяхме самообучавали
2 лице беше самообучавал беше самообучавала беше самообучавало бяхте самообучавали
3 лице беше самообучавал беше самообучавала беше самообучавало бяха самообучавали


Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице ще самообучавам ще самообучаваме
2 лице ще самообучаваш ще самообучавате
3 лице ще самообучава ще самообучават


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм самообучавал ще съм самообучавала ще съм самообучавало ще сме самообучавали
2 лице ще си самообучавал ще си самообучавала ще си самообучавало ще сте самообучавали
3 лице ще е самообучавал ще е самообучавала ще е самообучавало ще са самообучавали


Бъдеще време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице щях да самообучавам щяхме да самообучаваме
2 лице щеше да самообучаваш щяхте да самообучавате
3 лице щеше да самообучава щяха да самообучават


Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм самообучавал щях да съм самообучавала щях да съм самообучавало щяхме да сме самообучавали
2 лице щеше да си самообучавал щеше да си самообучавала щеше да си самообучавало щяхте да сте самообучавали
3 лице щеше да е самообучавал щеше да е самообучавала щеше да е самообучавало щяха да са самообучавали


Преизказно наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице самообучавал съм самообучавала съм самообучавало съм самообучавали сме
2 лице самообучавал си самообучавала си самообучавало си самообучавали сте
3 лице самообучавал (е) самообучавала (е) самообучавало (е) самообучавали (са)


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице самообучавал съм самообучавала съм самообучавало съм самообучавали сме
2 лице самообучавал си самообучавала си самообучавало си самообучавали сте
3 лице самообучавал (е) самообучавала (е) самообучавало (е) самообучавали (са)


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм самообучавал била съм самообучавала било съм самообучавало били сме самообучавали
2 лице бил си самообучавал била си самообучавала било си самообучавало били сте самообучавали
3 лице бил (е) самообучавал била (е) самообучавала било (е) самообучавало били (са) самообучавали


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да самообучавам щяла съм да самообучавам щяло съм да самообучавам щели сме да самообучаваме
2 лице щял си да самообучаваш щяла си да самообучаваш щяло си да самообучаваш щели сте да самообучавате
3 лице щял (е) да самообучава щяла (е) да самообучава щяло (е) да самообучава щели (са) да самообучават


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм самообучавал щяла съм да съм самообучавала щяло съм да съм самообучавало щели сме да сме самообучавали
2 лице щял си да си самообучавал щяла си да си самообучавала щяло си да си самообучавало щели сте да сте самообучавали
3 лице щял (е) да е самообучавал щяла (е) да е самообучавала щяло (е) да е самообучавало щели (са) да са самообучавали


Бъдеще време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих самообучавал бих самообучавала бих самообучавало бихме самообучавали
2 лице би самообучавал би самообучавала би самообучавало бихте самообучавали
3 лице би самообучавал би самообучавала би самообучавало биха самообучавали


Повелително наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
са·мо·о·бу·ча·вай са·мо·о·бу·ча·вай·те


Причастия (отглаголни прилагателни)

[редактиране]

Минало страдателно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род са·мо·о·бу·ча·ван
непълен член са·мо·о·бу·ча·ва·ния
пълен член са·мо·о·бу·ча·ва·ни·ят
женски род са·мо·о·бу·ча·ва·на
членувано са·мо·о·бу·ча·ва·на·та
среден род са·мо·о·бу·ча·ва·но
членувано са·мо·о·бу·ча·ва·но·то
множествено число са·мо·о·бу·ча·ва·ни
членувано са·мо·о·бу·ча·ва·ни·те


Минало свършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род са·мо·о·бу·ча·вал
непълен член са·мо·о·бу·ча·ва·лия
пълен член са·мо·о·бу·ча·ва·ли·ят
женски род са·мо·о·бу·ча·ва·ла
членувано са·мо·о·бу·ча·ва·ла·та
среден род са·мо·о·бу·ча·ва·ло
членувано са·мо·о·бу·ча·ва·ло·то
множествено число са·мо·о·бу·ча·ва·ли
членувано са·мо·о·бу·ча·ва·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род са·мо·о·бу·ча·вал
непълен член са·мо·о·бу·ча·ва·лия
пълен член са·мо·о·бу·ча·ва·ли·ят
женски род са·мо·о·бу·ча·ва·ла
членувано са·мо·о·бу·ча·ва·ла·та
среден род са·мо·о·бу·ча·ва·ло
членувано са·мо·о·бу·ча·ва·ло·то
множествено число са·мо·о·бу·ча·ва·ли
членувано са·мо·о·бу·ча·ва·ли·те


Сегашно деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род са·мо·о·бу·ча·ващ
непълен член са·мо·о·бу·ча·ва·щия
пълен член са·мо·о·бу·ча·ва·щи·ят
женски род са·мо·о·бу·ча·ва·ща
членувано са·мо·о·бу·ча·ва·ща·та
среден род са·мо·о·бу·ча·ва·що
членувано са·мо·о·бу·ча·ва·що·то
множествено число са·мо·о·бу·ча·ва·щи
членувано са·мо·о·бу·ча·ва·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)

[редактиране]

са·мо·о·бу·ча·вай·ки