Направо към съдържанието

Шаблон:Словоформи/самоизоблича

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола самоизоблича. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми

[редактиране]

Изявително наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице са·мо·и·зоб·ли·ча са·мо·и·зоб·ли·чим
2 лице са·мо·и·зоб·ли·чиш са·мо·и·зоб·ли·чи·те
3 лице са·мо·и·зоб·ли·чи са·мо·и·зоб·ли·чат


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице са·мо·и·зоб·ли·чих са·мо·и·зоб·ли·чих·ме
2 лице са·мо·и·зоб·ли·чи са·мо·и·зоб·ли·чих·те
3 лице са·мо·и·зоб·ли·чи са·мо·и·зоб·ли·чи·ха


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице са·мо·и·зоб·ли·чех са·мо·и·зоб·ли·чех·ме
2 лице са·мо·и·зоб·ли·че·ше са·мо·и·зоб·ли·чех·те
3 лице са·мо·и·зоб·ли·че·ше са·мо·и·зоб·ли·че·ха


Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице самоизобличил съм самоизобличила съм самоизобличило съм самоизобличили сме
2 лице самоизобличил си самоизобличила си самоизобличило си самоизобличили сте
3 лице самоизобличил е самоизобличила е самоизобличило е самоизобличили са


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях самоизобличил бях самоизобличила бях самоизобличило бяхме самоизобличили
2 лице беше самоизобличил беше самоизобличила беше самоизобличило бяхте самоизобличили
3 лице беше самоизобличил беше самоизобличила беше самоизобличило бяха самоизобличили


Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице ще самоизоблича ще самоизобличим
2 лице ще самоизобличиш ще самоизобличите
3 лице ще самоизобличи ще самоизобличат


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм самоизобличил ще съм самоизобличила ще съм самоизобличило ще сме самоизобличили
2 лице ще си самоизобличил ще си самоизобличила ще си самоизобличило ще сте самоизобличили
3 лице ще е самоизобличил ще е самоизобличила ще е самоизобличило ще са самоизобличили


Бъдеще време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице щях да самоизоблича щяхме да самоизобличим
2 лице щеше да самоизобличиш щяхте да самоизобличите
3 лице щеше да самоизобличи щяха да самоизобличат


Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм самоизобличил щях да съм самоизобличила щях да съм самоизобличило щяхме да сме самоизобличили
2 лице щеше да си самоизобличил щеше да си самоизобличила щеше да си самоизобличило щяхте да сте самоизобличили
3 лице щеше да е самоизобличил щеше да е самоизобличила щеше да е самоизобличило щяха да са самоизобличили


Преизказно наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице самоизобличел съм самоизобличела съм самоизобличело съм самоизобличели сме
2 лице самоизобличел си самоизобличела си самоизобличело си самоизобличели сте
3 лице самоизобличел (е) самоизобличела (е) самоизобличело (е) самоизобличели (са)


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице самоизобличил съм самоизобличила съм самоизобличило съм самоизобличили сме
2 лице самоизобличил си самоизобличила си самоизобличило си самоизобличили сте
3 лице самоизобличил (е) самоизобличила (е) самоизобличило (е) самоизобличили (са)


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм самоизобличил била съм самоизобличила било съм самоизобличило били сме самоизобличили
2 лице бил си самоизобличил била си самоизобличила било си самоизобличило били сте самоизобличили
3 лице бил (е) самоизобличил била (е) самоизобличила било (е) самоизобличило били (са) самоизобличили


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да самоизоблича щяла съм да самоизоблича щяло съм да самоизоблича щели сме да самоизобличим
2 лице щял си да самоизобличиш щяла си да самоизобличиш щяло си да самоизобличиш щели сте да самоизобличите
3 лице щял (е) да самоизобличи щяла (е) да самоизобличи щяло (е) да самоизобличи щели (са) да самоизобличат


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм самоизобличил щяла съм да съм самоизобличила щяло съм да съм самоизобличило щели сме да сме самоизобличили
2 лице щял си да си самоизобличил щяла си да си самоизобличила щяло си да си самоизобличило щели сте да сте самоизобличили
3 лице щял (е) да е самоизобличил щяла (е) да е самоизобличила щяло (е) да е самоизобличило щели (са) да са самоизобличили


Бъдеще време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих самоизобличил бих самоизобличила бих самоизобличило бихме самоизобличили
2 лице би самоизобличил би самоизобличила би самоизобличило бихте самоизобличили
3 лице би самоизобличил би самоизобличила би самоизобличило биха самоизобличили


Повелително наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
са·мо·и·зоб·ли·чи са·мо·и·зоб·ли·че·те


Причастия (отглаголни прилагателни)

[редактиране]

Минало страдателно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род са·мо·и·зоб·ли·чен
непълен член са·мо·и·зоб·ли·че·ния
пълен член са·мо·и·зоб·ли·че·ни·ят
женски род са·мо·и·зоб·ли·че·на
членувано са·мо·и·зоб·ли·че·на·та
среден род са·мо·и·зоб·ли·че·но
членувано са·мо·и·зоб·ли·че·но·то
множествено число са·мо·и·зоб·ли·че·ни
членувано са·мо·и·зоб·ли·че·ни·те


Минало свършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род са·мо·и·зоб·ли·чил
непълен член са·мо·и·зоб·ли·чи·лия
пълен член са·мо·и·зоб·ли·чи·ли·ят
женски род са·мо·и·зоб·ли·чи·ла
членувано са·мо·и·зоб·ли·чи·ла·та
среден род са·мо·и·зоб·ли·чи·ло
членувано са·мо·и·зоб·ли·чи·ло·то
множествено число са·мо·и·зоб·ли·чи·ли
членувано са·мо·и·зоб·ли·чи·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род са·мо·и·зоб·ли·чел
непълен член са·мо·и·зоб·ли·че·лия
пълен член са·мо·и·зоб·ли·че·ли·ят
женски род са·мо·и·зоб·ли·че·ла
членувано са·мо·и·зоб·ли·че·ла·та
среден род са·мо·и·зоб·ли·че·ло
членувано са·мо·и·зоб·ли·че·ло·то
множествено число са·мо·и·зоб·ли·че·ли
членувано са·мо·и·зоб·ли·че·ли·те


Сегашно деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род са·мо·и·зоб·ли·чещ
непълен член са·мо·и·зоб·ли·че·щия
пълен член са·мо·и·зоб·ли·че·щи·ят
женски род са·мо·и·зоб·ли·че·ща
членувано са·мо·и·зоб·ли·че·ща·та
среден род са·мо·и·зоб·ли·че·що
членувано са·мо·и·зоб·ли·че·що·то
множествено число са·мо·и·зоб·ли·че·щи
членувано са·мо·и·зоб·ли·че·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)

[редактиране]

са·мо·и·зоб·ли·чей·ки