Направо към съдържанието

Шаблон:Словоформи/самоизмъча

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола самоизмъча. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми

[редактиране]

Изявително наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице са·мо·из·мъ·ча са·мо·из·мъ·чим
2 лице са·мо·из·мъ·чиш са·мо·из·мъ·чи·те
3 лице са·мо·из·мъ·чи са·мо·из·мъ·чат


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице са·мо·из·мъ·чих са·мо·из·мъ·чих·ме
2 лице са·мо·из·мъ·чи са·мо·из·мъ·чих·те
3 лице са·мо·из·мъ·чи са·мо·из·мъ·чи·ха


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице са·мо·из·мъ·чех са·мо·из·мъ·чех·ме
2 лице са·мо·из·мъ·че·ше са·мо·из·мъ·чех·те
3 лице са·мо·из·мъ·че·ше са·мо·из·мъ·че·ха


Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице самоизмъчил съм самоизмъчила съм самоизмъчило съм самоизмъчили сме
2 лице самоизмъчил си самоизмъчила си самоизмъчило си самоизмъчили сте
3 лице самоизмъчил е самоизмъчила е самоизмъчило е самоизмъчили са


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях самоизмъчил бях самоизмъчила бях самоизмъчило бяхме самоизмъчили
2 лице беше самоизмъчил беше самоизмъчила беше самоизмъчило бяхте самоизмъчили
3 лице беше самоизмъчил беше самоизмъчила беше самоизмъчило бяха самоизмъчили


Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице ще самоизмъча ще самоизмъчим
2 лице ще самоизмъчиш ще самоизмъчите
3 лице ще самоизмъчи ще самоизмъчат


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм самоизмъчил ще съм самоизмъчила ще съм самоизмъчило ще сме самоизмъчили
2 лице ще си самоизмъчил ще си самоизмъчила ще си самоизмъчило ще сте самоизмъчили
3 лице ще е самоизмъчил ще е самоизмъчила ще е самоизмъчило ще са самоизмъчили


Бъдеще време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице щях да самоизмъча щяхме да самоизмъчим
2 лице щеше да самоизмъчиш щяхте да самоизмъчите
3 лице щеше да самоизмъчи щяха да самоизмъчат


Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм самоизмъчил щях да съм самоизмъчила щях да съм самоизмъчило щяхме да сме самоизмъчили
2 лице щеше да си самоизмъчил щеше да си самоизмъчила щеше да си самоизмъчило щяхте да сте самоизмъчили
3 лице щеше да е самоизмъчил щеше да е самоизмъчила щеше да е самоизмъчило щяха да са самоизмъчили


Преизказно наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице самоизмъчел съм самоизмъчела съм самоизмъчело съм самоизмъчели сме
2 лице самоизмъчел си самоизмъчела си самоизмъчело си самоизмъчели сте
3 лице самоизмъчел (е) самоизмъчела (е) самоизмъчело (е) самоизмъчели (са)


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице самоизмъчил съм самоизмъчила съм самоизмъчило съм самоизмъчили сме
2 лице самоизмъчил си самоизмъчила си самоизмъчило си самоизмъчили сте
3 лице самоизмъчил (е) самоизмъчила (е) самоизмъчило (е) самоизмъчили (са)


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм самоизмъчил била съм самоизмъчила било съм самоизмъчило били сме самоизмъчили
2 лице бил си самоизмъчил била си самоизмъчила било си самоизмъчило били сте самоизмъчили
3 лице бил (е) самоизмъчил била (е) самоизмъчила било (е) самоизмъчило били (са) самоизмъчили


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да самоизмъча щяла съм да самоизмъча щяло съм да самоизмъча щели сме да самоизмъчим
2 лице щял си да самоизмъчиш щяла си да самоизмъчиш щяло си да самоизмъчиш щели сте да самоизмъчите
3 лице щял (е) да самоизмъчи щяла (е) да самоизмъчи щяло (е) да самоизмъчи щели (са) да самоизмъчат


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм самоизмъчил щяла съм да съм самоизмъчила щяло съм да съм самоизмъчило щели сме да сме самоизмъчили
2 лице щял си да си самоизмъчил щяла си да си самоизмъчила щяло си да си самоизмъчило щели сте да сте самоизмъчили
3 лице щял (е) да е самоизмъчил щяла (е) да е самоизмъчила щяло (е) да е самоизмъчило щели (са) да са самоизмъчили


Бъдеще време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих самоизмъчил бих самоизмъчила бих самоизмъчило бихме самоизмъчили
2 лице би самоизмъчил би самоизмъчила би самоизмъчило бихте самоизмъчили
3 лице би самоизмъчил би самоизмъчила би самоизмъчило биха самоизмъчили


Повелително наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
са·мо·из·мъ·чи са·мо·из·мъ·че·те


Причастия (отглаголни прилагателни)

[редактиране]

Минало страдателно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род са·мо·из·мъ·чен
непълен член са·мо·из·мъ·че·ния
пълен член са·мо·из·мъ·че·ни·ят
женски род са·мо·из·мъ·че·на
членувано са·мо·из·мъ·че·на·та
среден род са·мо·из·мъ·че·но
членувано са·мо·из·мъ·че·но·то
множествено число са·мо·из·мъ·че·ни
членувано са·мо·из·мъ·че·ни·те


Минало свършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род са·мо·из·мъ·чил
непълен член са·мо·из·мъ·чи·лия
пълен член са·мо·из·мъ·чи·ли·ят
женски род са·мо·из·мъ·чи·ла
членувано са·мо·из·мъ·чи·ла·та
среден род са·мо·из·мъ·чи·ло
членувано са·мо·из·мъ·чи·ло·то
множествено число са·мо·из·мъ·чи·ли
членувано са·мо·из·мъ·чи·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род са·мо·из·мъ·чел
непълен член са·мо·из·мъ·че·лия
пълен член са·мо·из·мъ·че·ли·ят
женски род са·мо·из·мъ·че·ла
членувано са·мо·из·мъ·че·ла·та
среден род са·мо·из·мъ·че·ло
членувано са·мо·из·мъ·че·ло·то
множествено число са·мо·из·мъ·че·ли
членувано са·мо·из·мъ·че·ли·те


Сегашно деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род са·мо·из·мъ·чещ
непълен член са·мо·из·мъ·че·щия
пълен член са·мо·из·мъ·че·щи·ят
женски род са·мо·из·мъ·че·ща
членувано са·мо·из·мъ·че·ща·та
среден род са·мо·из·мъ·че·що
членувано са·мо·из·мъ·че·що·то
множествено число са·мо·из·мъ·че·щи
членувано са·мо·из·мъ·че·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)

[редактиране]

са·мо·из·мъ·чей·ки