Направо към съдържанието

Шаблон:Словоформи/рунтавея

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола рунтавея. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми

[редактиране]

Изявително наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице рун·та·вея рун·та·ве·ем
2 лице рун·та·ве·еш рун·та·ве·е·те
3 лице рун·та·вее рун·та·ве·ят


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице рун·та·вях рун·та·вях·ме
2 лице рун·та·вя рун·та·вях·те
3 лице рун·та·вя рун·та·вя·ха


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице рун·та·ве·ех рун·та·ве·ех·ме
2 лице рун·та·ве·е·ше рун·та·ве·ех·те
3 лице рун·та·ве·е·ше рун·та·ве·е·ха


Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице рунтавял съм рунтавяла съм рунтавяло съм рунтавели сме
2 лице рунтавял си рунтавяла си рунтавяло си рунтавели сте
3 лице рунтавял е рунтавяла е рунтавяло е рунтавели са


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях рунтавял бях рунтавяла бях рунтавяло бяхме рунтавели
2 лице беше рунтавял беше рунтавяла беше рунтавяло бяхте рунтавели
3 лице беше рунтавял беше рунтавяла беше рунтавяло бяха рунтавели


Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице ще рунтавея ще рунтавеем
2 лице ще рунтавееш ще рунтавеете
3 лице ще рунтавее ще рунтавеят


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм рунтавял ще съм рунтавяла ще съм рунтавяло ще сме рунтавели
2 лице ще си рунтавял ще си рунтавяла ще си рунтавяло ще сте рунтавели
3 лице ще е рунтавял ще е рунтавяла ще е рунтавяло ще са рунтавели


Бъдеще време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице щях да рунтавея щяхме да рунтавеем
2 лице щеше да рунтавееш щяхте да рунтавеете
3 лице щеше да рунтавее щяха да рунтавеят


Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм рунтавял щях да съм рунтавяла щях да съм рунтавяло щяхме да сме рунтавели
2 лице щеше да си рунтавял щеше да си рунтавяла щеше да си рунтавяло щяхте да сте рунтавели
3 лице щеше да е рунтавял щеше да е рунтавяла щеше да е рунтавяло щяха да са рунтавели


Преизказно наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице рунтавеел съм рунтавеела съм рунтавеело съм рунтавеели сме
2 лице рунтавеел си рунтавеела си рунтавеело си рунтавеели сте
3 лице рунтавеел (е) рунтавеела (е) рунтавеело (е) рунтавеели (са)


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице рунтавял съм рунтавяла съм рунтавяло съм рунтавели сме
2 лице рунтавял си рунтавяла си рунтавяло си рунтавели сте
3 лице рунтавял (е) рунтавяла (е) рунтавяло (е) рунтавели (са)


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм рунтавял била съм рунтавяла било съм рунтавяло били сме рунтавели
2 лице бил си рунтавял била си рунтавяла било си рунтавяло били сте рунтавели
3 лице бил (е) рунтавял била (е) рунтавяла било (е) рунтавяло били (са) рунтавели


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да рунтавея щяла съм да рунтавея щяло съм да рунтавея щели сме да рунтавеем
2 лице щял си да рунтавееш щяла си да рунтавееш щяло си да рунтавееш щели сте да рунтавеете
3 лице щял (е) да рунтавее щяла (е) да рунтавее щяло (е) да рунтавее щели (са) да рунтавеят


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм рунтавял щяла съм да съм рунтавяла щяло съм да съм рунтавяло щели сме да сме рунтавели
2 лице щял си да си рунтавял щяла си да си рунтавяла щяло си да си рунтавяло щели сте да сте рунтавели
3 лице щял (е) да е рунтавял щяла (е) да е рунтавяла щяло (е) да е рунтавяло щели (са) да са рунтавели


Бъдеще време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих рунтавял бих рунтавяла бих рунтавяло бихме рунтавели
2 лице би рунтавял би рунтавяла би рунтавяло бихте рунтавели
3 лице би рунтавял би рунтавяла би рунтавяло биха рунтавели


Повелително наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
рун·та·вей рун·та·вей·те


Причастия (отглаголни прилагателни)

[редактиране]

Минало страдателно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род рун·та·вян
непълен член рун·та·вя·ния
пълен член рун·та·вя·ни·ят
женски род рун·та·вя·на
членувано рун·та·вя·на·та
среден род рун·та·вя·но
членувано рун·та·вя·но·то
множествено число рун·та·ве·ни
членувано рун·та·ве·ни·те


Минало свършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род рун·та·вял
непълен член рун·та·ве·лия
пълен член рун·та·ве·ли·ят
женски род рун·та·вя·ла
членувано рун·та·вя·ла·та
среден род рун·та·вя·ло
членувано рун·та·вя·ло·то
множествено число рун·та·ве·ли
членувано рун·та·ве·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род рун·та·ве·ел
непълен член рун·та·ве·е·лия
пълен член рун·та·ве·е·ли·ят
женски род рун·та·ве·е·ла
членувано рун·та·ве·е·ла·та
среден род рун·та·ве·е·ло
членувано рун·та·ве·е·ло·то
множествено число рун·та·ве·е·ли
членувано рун·та·ве·е·ли·те


Сегашно деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род рун·та·ве·ещ
непълен член рун·та·ве·е·щия
пълен член рун·та·ве·е·щи·ят
женски род рун·та·ве·е·ща
членувано рун·та·ве·е·ща·та
среден род рун·та·ве·е·що
членувано рун·та·ве·е·що·то
множествено число рун·та·ве·е·щи
членувано рун·та·ве·е·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)

[редактиране]

рун·та·ве·ей·ки