Направо към съдържанието

Шаблон:Словоформи/разфуча

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола разфуча. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми

[редактиране]

Изявително наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице раз·фу·ча раз·фу·чим
2 лице раз·фу·чиш раз·фу·чи·те
3 лице раз·фу·чи раз·фу·чат


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице раз·фу·чах раз·фу·чах·ме
2 лице раз·фу·ча раз·фу·чах·те
3 лице раз·фу·ча раз·фу·ча·ха


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице раз·фу·чех раз·фу·чех·ме
2 лице раз·фу·че·ше раз·фу·чех·те
3 лице раз·фу·че·ше раз·фу·че·ха


Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице разфучал съм разфучала съм разфучало съм разфучали сме
2 лице разфучал си разфучала си разфучало си разфучали сте
3 лице разфучал е разфучала е разфучало е разфучали са


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях разфучал бях разфучала бях разфучало бяхме разфучали
2 лице беше разфучал беше разфучала беше разфучало бяхте разфучали
3 лице беше разфучал беше разфучала беше разфучало бяха разфучали


Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице ще разфуча ще разфучим
2 лице ще разфучиш ще разфучите
3 лице ще разфучи ще разфучат


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм разфучал ще съм разфучала ще съм разфучало ще сме разфучали
2 лице ще си разфучал ще си разфучала ще си разфучало ще сте разфучали
3 лице ще е разфучал ще е разфучала ще е разфучало ще са разфучали


Бъдеще време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице щях да разфуча щяхме да разфучим
2 лице щеше да разфучиш щяхте да разфучите
3 лице щеше да разфучи щяха да разфучат


Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм разфучал щях да съм разфучала щях да съм разфучало щяхме да сме разфучали
2 лице щеше да си разфучал щеше да си разфучала щеше да си разфучало щяхте да сте разфучали
3 лице щеше да е разфучал щеше да е разфучала щеше да е разфучало щяха да са разфучали


Преизказно наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице разфучел съм разфучела съм разфучело съм разфучели сме
2 лице разфучел си разфучела си разфучело си разфучели сте
3 лице разфучел (е) разфучела (е) разфучело (е) разфучели (са)


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице разфучал съм разфучала съм разфучало съм разфучали сме
2 лице разфучал си разфучала си разфучало си разфучали сте
3 лице разфучал (е) разфучала (е) разфучало (е) разфучали (са)


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм разфучал била съм разфучала било съм разфучало били сме разфучали
2 лице бил си разфучал била си разфучала било си разфучало били сте разфучали
3 лице бил (е) разфучал била (е) разфучала било (е) разфучало били (са) разфучали


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да разфуча щяла съм да разфуча щяло съм да разфуча щели сме да разфучим
2 лице щял си да разфучиш щяла си да разфучиш щяло си да разфучиш щели сте да разфучите
3 лице щял (е) да разфучи щяла (е) да разфучи щяло (е) да разфучи щели (са) да разфучат


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм разфучал щяла съм да съм разфучала щяло съм да съм разфучало щели сме да сме разфучали
2 лице щял си да си разфучал щяла си да си разфучала щяло си да си разфучало щели сте да сте разфучали
3 лице щял (е) да е разфучал щяла (е) да е разфучала щяло (е) да е разфучало щели (са) да са разфучали


Бъдеще време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих разфучал бих разфучала бих разфучало бихме разфучали
2 лице би разфучал би разфучала би разфучало бихте разфучали
3 лице би разфучал би разфучала би разфучало биха разфучали


Повелително наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
раз·фу·чи раз·фу·че·те


Причастия (отглаголни прилагателни)

[редактиране]

Минало страдателно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род
непълен член
пълен член
женски род
членувано
среден род
членувано
множествено число
членувано


Минало свършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род раз·фу·чал
непълен член раз·фу·ча·лия
пълен член раз·фу·ча·ли·ят
женски род раз·фу·ча·ла
членувано раз·фу·ча·ла·та
среден род раз·фу·ча·ло
членувано раз·фу·ча·ло·то
множествено число раз·фу·ча·ли
членувано раз·фу·ча·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род раз·фу·чел
непълен член раз·фу·че·лия
пълен член раз·фу·че·ли·ят
женски род раз·фу·че·ла
членувано раз·фу·че·ла·та
среден род раз·фу·че·ло
членувано раз·фу·че·ло·то
множествено число раз·фу·че·ли
членувано раз·фу·че·ли·те


Сегашно деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род раз·фу·чащ
непълен член раз·фу·ча·щия
пълен член раз·фу·ча·щи·ят
женски род раз·фу·ча·ща
членувано раз·фу·ча·ща·та
среден род раз·фу·ча·що
членувано раз·фу·ча·що·то
множествено число раз·фу·ча·щи
членувано раз·фу·ча·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)

[редактиране]

раз·фу·чей·ки