Направо към съдържанието

Шаблон:Словоформи/разточа

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола разточа. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми

[редактиране]

Изявително наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице раз·то·ча раз·то·чим
2 лице раз·то·чиш раз·то·чи·те
3 лице раз·то·чи раз·то·чат


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице раз·то·чих раз·то·чих·ме
2 лице раз·то·чи раз·то·чих·те
3 лице раз·то·чи раз·то·чи·ха


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице раз·то·чех раз·то·чех·ме
2 лице раз·то·че·ше раз·то·чех·те
3 лице раз·то·че·ше раз·то·че·ха


Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице разточил съм разточила съм разточило съм разточили сме
2 лице разточил си разточила си разточило си разточили сте
3 лице разточил е разточила е разточило е разточили са


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях разточил бях разточила бях разточило бяхме разточили
2 лице беше разточил беше разточила беше разточило бяхте разточили
3 лице беше разточил беше разточила беше разточило бяха разточили


Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице ще разточа ще разточим
2 лице ще разточиш ще разточите
3 лице ще разточи ще разточат


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм разточил ще съм разточила ще съм разточило ще сме разточили
2 лице ще си разточил ще си разточила ще си разточило ще сте разточили
3 лице ще е разточил ще е разточила ще е разточило ще са разточили


Бъдеще време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице щях да разточа щяхме да разточим
2 лице щеше да разточиш щяхте да разточите
3 лице щеше да разточи щяха да разточат


Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм разточил щях да съм разточила щях да съм разточило щяхме да сме разточили
2 лице щеше да си разточил щеше да си разточила щеше да си разточило щяхте да сте разточили
3 лице щеше да е разточил щеше да е разточила щеше да е разточило щяха да са разточили


Преизказно наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице разточел съм разточела съм разточело съм разточели сме
2 лице разточел си разточела си разточело си разточели сте
3 лице разточел (е) разточела (е) разточело (е) разточели (са)


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице разточил съм разточила съм разточило съм разточили сме
2 лице разточил си разточила си разточило си разточили сте
3 лице разточил (е) разточила (е) разточило (е) разточили (са)


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм разточил била съм разточила било съм разточило били сме разточили
2 лице бил си разточил била си разточила било си разточило били сте разточили
3 лице бил (е) разточил била (е) разточила било (е) разточило били (са) разточили


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да разточа щяла съм да разточа щяло съм да разточа щели сме да разточим
2 лице щял си да разточиш щяла си да разточиш щяло си да разточиш щели сте да разточите
3 лице щял (е) да разточи щяла (е) да разточи щяло (е) да разточи щели (са) да разточат


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм разточил щяла съм да съм разточила щяло съм да съм разточило щели сме да сме разточили
2 лице щял си да си разточил щяла си да си разточила щяло си да си разточило щели сте да сте разточили
3 лице щял (е) да е разточил щяла (е) да е разточила щяло (е) да е разточило щели (са) да са разточили


Бъдеще време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих разточил бих разточила бих разточило бихме разточили
2 лице би разточил би разточила би разточило бихте разточили
3 лице би разточил би разточила би разточило биха разточили


Повелително наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
раз·то·чи раз·то·че·те


Причастия (отглаголни прилагателни)

[редактиране]

Минало страдателно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род раз·то·чен
непълен член раз·то·че·ния
пълен член раз·то·че·ни·ят
женски род раз·то·че·на
членувано раз·то·че·на·та
среден род раз·то·че·но
членувано раз·то·че·но·то
множествено число раз·то·че·ни
членувано раз·то·че·ни·те


Минало свършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род раз·то·чил
непълен член раз·то·чи·лия
пълен член раз·то·чи·ли·ят
женски род раз·то·чи·ла
членувано раз·то·чи·ла·та
среден род раз·то·чи·ло
членувано раз·то·чи·ло·то
множествено число раз·то·чи·ли
членувано раз·то·чи·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род раз·то·чел
непълен член раз·то·че·лия
пълен член раз·то·че·ли·ят
женски род раз·то·че·ла
членувано раз·то·че·ла·та
среден род раз·то·че·ло
членувано раз·то·че·ло·то
множествено число раз·то·че·ли
членувано раз·то·че·ли·те


Сегашно деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род раз·то·чещ
непълен член раз·то·че·щия
пълен член раз·то·че·щи·ят
женски род раз·то·че·ща
членувано раз·то·че·ща·та
среден род раз·то·че·що
членувано раз·то·че·що·то
множествено число раз·то·че·щи
членувано раз·то·че·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)

[редактиране]

раз·то·чей·ки