Шаблон:Словоформи/разставя

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола разставя. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми[редактиране]

Изявително наклонение[редактиране]

Сегашно време[редактиране]

единствено число множествено число
1 лице раз·ста·вя раз·ста·вим
2 лице раз·ста·виш раз·ста·ви·те
3 лице раз·ста·ви раз·ста·вят


Минало свършено време (аорист)[редактиране]

единствено число множествено число
1 лице раз·ста·вих раз·ста·вих·ме
2 лице раз·ста·ви раз·ста·вих·те
3 лице раз·ста·ви раз·ста·ви·ха


Минало несвършено време (имперфект)[редактиране]

единствено число множествено число
1 лице раз·ста·вех раз·ста·вех·ме
2 лице раз·ста·ве·ше раз·ста·вех·те
3 лице раз·ста·ве·ше раз·ста·ве·ха


Минало неопределено време (перфект)[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице разставил съм разставила съм разставило съм разставили сме
2 лице разставил си разставила си разставило си разставили сте
3 лице разставил е разставила е разставило е разставили са


Минало предварително време (плусквамперфект)[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях разставил бях разставила бях разставило бяхме разставили
2 лице беше разставил беше разставила беше разставило бяхте разставили
3 лице беше разставил беше разставила беше разставило бяха разставили


Бъдеще време[редактиране]

единствено число множествено число
1 лице ще разставя ще разставим
2 лице ще разставиш ще разставите
3 лице ще разстави ще разставят


Бъдеще предварително време[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм разставил ще съм разставила ще съм разставило ще сме разставили
2 лице ще си разставил ще си разставила ще си разставило ще сте разставили
3 лице ще е разставил ще е разставила ще е разставило ще са разставили


Бъдеще време в миналото[редактиране]

единствено число множествено число
1 лице щях да разставя щяхме да разставим
2 лице щеше да разставиш щяхте да разставите
3 лице щеше да разстави щяха да разставят


Бъдеще предварително време в миналото[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм разставил щях да съм разставила щях да съм разставило щяхме да сме разставили
2 лице щеше да си разставил щеше да си разставила щеше да си разставило щяхте да сте разставили
3 лице щеше да е разставил щеше да е разставила щеше да е разставило щяха да са разставили


Преизказно наклонение[редактиране]

Сегашно време[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице разставел съм разставела съм разставело съм разставели сме
2 лице разставел си разставела си разставело си разставели сте
3 лице разставел (е) разставела (е) разставело (е) разставели (са)


Минало свършено време (аорист)[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице разставил съм разставила съм разставило съм разставили сме
2 лице разставил си разставила си разставило си разставили сте
3 лице разставил (е) разставила (е) разставило (е) разставили (са)


Минало несвършено време (имперфект)[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм разставил била съм разставила било съм разставило били сме разставили
2 лице бил си разставил била си разставила било си разставило били сте разставили
3 лице бил (е) разставил била (е) разставила било (е) разставило били (са) разставили


Минало предварително време (плусквамперфект)[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да разставя щяла съм да разставя щяло съм да разставя щели сме да разставим
2 лице щял си да разставиш щяла си да разставиш щяло си да разставиш щели сте да разставите
3 лице щял (е) да разстави щяла (е) да разстави щяло (е) да разстави щели (са) да разставят


Бъдеще предварително време[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм разставил щяла съм да съм разставила щяло съм да съм разставило щели сме да сме разставили
2 лице щял си да си разставил щяла си да си разставила щяло си да си разставило щели сте да сте разставили
3 лице щял (е) да е разставил щяла (е) да е разставила щяло (е) да е разставило щели (са) да са разставили


Бъдеще време в миналото[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих разставил бих разставила бих разставило бихме разставили
2 лице би разставил би разставила би разставило бихте разставили
3 лице би разставил би разставила би разставило биха разставили


Повелително наклонение[редактиране]

единствено число множествено число
раз·ста·ви раз·ста·ве·те


Причастия (отглаголни прилагателни)[редактиране]

Минало страдателно причастие[редактиране]

единствено число мъжки род раз·ста·вен
непълен член раз·ста·ве·ния
пълен член раз·ста·ве·ни·ят
женски род раз·ста·ве·на
членувано раз·ста·ве·на·та
среден род раз·ста·ве·но
членувано раз·ста·ве·но·то
множествено число раз·ста·ве·ни
членувано раз·ста·ве·ни·те


Минало свършено деятелно причастие[редактиране]

единствено число мъжки род раз·ста·вил
непълен член раз·ста·ви·лия
пълен член раз·ста·ви·ли·ят
женски род раз·ста·ви·ла
членувано раз·ста·ви·ла·та
среден род раз·ста·ви·ло
членувано раз·ста·ви·ло·то
множествено число раз·ста·ви·ли
членувано раз·ста·ви·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие[редактиране]

единствено число мъжки род раз·ста·вел
непълен член раз·ста·ве·лия
пълен член раз·ста·ве·ли·ят
женски род раз·ста·ве·ла
членувано раз·ста·ве·ла·та
среден род раз·ста·ве·ло
членувано раз·ста·ве·ло·то
множествено число раз·ста·ве·ли
членувано раз·ста·ве·ли·те


Сегашно деятелно причастие[редактиране]

единствено число мъжки род раз·ста·вещ
непълен член раз·ста·ве·щия
пълен член раз·ста·ве·щи·ят
женски род раз·ста·ве·ща
членувано раз·ста·ве·ща·та
среден род раз·ста·ве·що
членувано раз·ста·ве·що·то
множествено число раз·ста·ве·щи
членувано раз·ста·ве·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)[редактиране]

раз·ста·вей·ки