Направо към съдържанието

Шаблон:Словоформи/разпъхтя

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола разпъхтя. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми

[редактиране]

Изявително наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице раз·пъх·тя раз·пъх·тим
2 лице раз·пъх·тиш раз·пъх·ти·те
3 лице раз·пъх·ти раз·пъх·тят


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице раз·пъх·тях раз·пъх·тях·ме
2 лице раз·пъх·тя раз·пъх·тях·те
3 лице раз·пъх·тя раз·пъх·тя·ха


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице раз·пъх·тях раз·пъх·тях·ме
2 лице раз·пъх·те·ше раз·пъх·тях·те
3 лице раз·пъх·те·ше раз·пъх·тя·ха


Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице разпъхтял съм разпъхтяла съм разпъхтяло съм разпъхтели сме
2 лице разпъхтял си разпъхтяла си разпъхтяло си разпъхтели сте
3 лице разпъхтял е разпъхтяла е разпъхтяло е разпъхтели са


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях разпъхтял бях разпъхтяла бях разпъхтяло бяхме разпъхтели
2 лице беше разпъхтял беше разпъхтяла беше разпъхтяло бяхте разпъхтели
3 лице беше разпъхтял беше разпъхтяла беше разпъхтяло бяха разпъхтели


Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице ще разпъхтя ще разпъхтим
2 лице ще разпъхтиш ще разпъхтите
3 лице ще разпъхти ще разпъхтят


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм разпъхтял ще съм разпъхтяла ще съм разпъхтяло ще сме разпъхтели
2 лице ще си разпъхтял ще си разпъхтяла ще си разпъхтяло ще сте разпъхтели
3 лице ще е разпъхтял ще е разпъхтяла ще е разпъхтяло ще са разпъхтели


Бъдеще време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице щях да разпъхтя щяхме да разпъхтим
2 лице щеше да разпъхтиш щяхте да разпъхтите
3 лице щеше да разпъхти щяха да разпъхтят


Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм разпъхтял щях да съм разпъхтяла щях да съм разпъхтяло щяхме да сме разпъхтели
2 лице щеше да си разпъхтял щеше да си разпъхтяла щеше да си разпъхтяло щяхте да сте разпъхтели
3 лице щеше да е разпъхтял щеше да е разпъхтяла щеше да е разпъхтяло щяха да са разпъхтели


Преизказно наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице разпъхтял съм разпъхтяла съм разпъхтяло съм разпъхтели сме
2 лице разпъхтял си разпъхтяла си разпъхтяло си разпъхтели сте
3 лице разпъхтял (е) разпъхтяла (е) разпъхтяло (е) разпъхтели (са)


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице разпъхтял съм разпъхтяла съм разпъхтяло съм разпъхтели сме
2 лице разпъхтял си разпъхтяла си разпъхтяло си разпъхтели сте
3 лице разпъхтял (е) разпъхтяла (е) разпъхтяло (е) разпъхтели (са)


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм разпъхтял била съм разпъхтяла било съм разпъхтяло били сме разпъхтели
2 лице бил си разпъхтял била си разпъхтяла било си разпъхтяло били сте разпъхтели
3 лице бил (е) разпъхтял била (е) разпъхтяла било (е) разпъхтяло били (са) разпъхтели


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да разпъхтя щяла съм да разпъхтя щяло съм да разпъхтя щели сме да разпъхтим
2 лице щял си да разпъхтиш щяла си да разпъхтиш щяло си да разпъхтиш щели сте да разпъхтите
3 лице щял (е) да разпъхти щяла (е) да разпъхти щяло (е) да разпъхти щели (са) да разпъхтят


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм разпъхтял щяла съм да съм разпъхтяла щяло съм да съм разпъхтяло щели сме да сме разпъхтели
2 лице щял си да си разпъхтял щяла си да си разпъхтяла щяло си да си разпъхтяло щели сте да сте разпъхтели
3 лице щял (е) да е разпъхтял щяла (е) да е разпъхтяла щяло (е) да е разпъхтяло щели (са) да са разпъхтели


Бъдеще време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих разпъхтял бих разпъхтяла бих разпъхтяло бихме разпъхтели
2 лице би разпъхтял би разпъхтяла би разпъхтяло бихте разпъхтели
3 лице би разпъхтял би разпъхтяла би разпъхтяло биха разпъхтели


Повелително наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
раз·пъх·ти раз·пъх·те·те


Причастия (отглаголни прилагателни)

[редактиране]

Минало страдателно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род раз·пъх·тян
непълен член раз·пъх·тя·ния
пълен член раз·пъх·тя·ни·ят
женски род раз·пъх·тя·на
членувано раз·пъх·тя·на·та
среден род раз·пъх·тя·но
членувано раз·пъх·тя·но·то
множествено число раз·пъх·те·ни
членувано раз·пъх·те·ни·те


Минало свършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род раз·пъх·тял
непълен член раз·пъх·те·лия
пълен член раз·пъх·те·ли·ят
женски род раз·пъх·тя·ла
членувано раз·пъх·тя·ла·та
среден род раз·пъх·тя·ло
членувано раз·пъх·тя·ло·то
множествено число раз·пъх·те·ли
членувано раз·пъх·те·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род раз·пъх·тял
непълен член раз·пъх·тя·лия
пълен член раз·пъх·тя·ли·ят
женски род раз·пъх·тя·ла
членувано раз·пъх·тя·ла·та
среден род раз·пъх·тя·ло
членувано раз·пъх·тя·ло·то
множествено число раз·пъх·те·ли
членувано раз·пъх·те·ли·те


Сегашно деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род раз·пъх·тящ
непълен член раз·пъх·тя·щия
пълен член раз·пъх·тя·щи·ят
женски род раз·пъх·тя·ща
членувано раз·пъх·тя·ща·та
среден род раз·пъх·тя·що
членувано раз·пъх·тя·що·то
множествено число раз·пъх·тя·щи
членувано раз·пъх·тя·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)

[редактиране]

раз·пъх·тей·ки