Шаблон:Словоформи/разлютявам

От Уикиречник
Направо към навигацията Направо към търсенето

Представени са всички форми на глагола разлютявам. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Съдържание

Лични глаголни форми[редактиране]

Изявително наклонение[редактиране]

Сегашно време[редактиране]

единствено число множествено число
1 лице раз·лю·тя·вам раз·лю·тя·ва·ме
2 лице раз·лю·тя·ваш раз·лю·тя·ва·те
3 лице раз·лю·тя·ва раз·лю·тя·ват


Минало свършено време (аорист)[редактиране]

единствено число множествено число
1 лице раз·лю·тя·вах раз·лю·тя·вах·ме
2 лице раз·лю·тя·ва раз·лю·тя·вах·те
3 лице раз·лю·тя·ва раз·лю·тя·ва·ха


Минало несвършено време (имперфект)[редактиране]

единствено число множествено число
1 лице раз·лю·тя·вах раз·лю·тя·вах·ме
2 лице раз·лю·тя·ва·ше раз·лю·тя·вах·те
3 лице раз·лю·тя·ва·ше раз·лю·тя·ва·ха


Минало неопределено време (перфект)[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице разлютявал съм разлютявала съм разлютявало съм разлютявали сме
2 лице разлютявал си разлютявала си разлютявало си разлютявали сте
3 лице разлютявал е разлютявала е разлютявало е разлютявали са


Минало предварително време (плусквамперфект)[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях разлютявал бях разлютявала бях разлютявало бяхме разлютявали
2 лице беше разлютявал беше разлютявала беше разлютявало бяхте разлютявали
3 лице беше разлютявал беше разлютявала беше разлютявало бяха разлютявали


Бъдеще време[редактиране]

единствено число множествено число
1 лице ще разлютявам ще разлютяваме
2 лице ще разлютяваш ще разлютявате
3 лице ще разлютява ще разлютяват


Бъдеще предварително време[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм разлютявал ще съм разлютявала ще съм разлютявало ще сме разлютявали
2 лице ще си разлютявал ще си разлютявала ще си разлютявало ще сте разлютявали
3 лице ще е разлютявал ще е разлютявала ще е разлютявало ще са разлютявали


Бъдеще време в миналото[редактиране]

единствено число множествено число
1 лице щях да разлютявам щяхме да разлютяваме
2 лице щеше да разлютяваш щяхте да разлютявате
3 лице щеше да разлютява щяха да разлютяват


Бъдеще предварително време в миналото[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм разлютявал щях да съм разлютявала щях да съм разлютявало щяхме да сме разлютявали
2 лице щеше да си разлютявал щеше да си разлютявала щеше да си разлютявало щяхте да сте разлютявали
3 лице щеше да е разлютявал щеше да е разлютявала щеше да е разлютявало щяха да са разлютявали


Преизказно наклонение[редактиране]

Сегашно време[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице разлютявал съм разлютявала съм разлютявало съм разлютявали сме
2 лице разлютявал си разлютявала си разлютявало си разлютявали сте
3 лице разлютявал (е) разлютявала (е) разлютявало (е) разлютявали (са)


Минало свършено време (аорист)[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице разлютявал съм разлютявала съм разлютявало съм разлютявали сме
2 лице разлютявал си разлютявала си разлютявало си разлютявали сте
3 лице разлютявал (е) разлютявала (е) разлютявало (е) разлютявали (са)


Минало несвършено време (имперфект)[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм разлютявал била съм разлютявала било съм разлютявало били сме разлютявали
2 лице бил си разлютявал била си разлютявала било си разлютявало били сте разлютявали
3 лице бил (е) разлютявал била (е) разлютявала било (е) разлютявало били (са) разлютявали


Минало предварително време (плусквамперфект)[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да разлютявам щяла съм да разлютявам щяло съм да разлютявам щели сме да разлютяваме
2 лице щял си да разлютяваш щяла си да разлютяваш щяло си да разлютяваш щели сте да разлютявате
3 лице щял (е) да разлютява щяла (е) да разлютява щяло (е) да разлютява щели (са) да разлютяват


Бъдеще предварително време[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм разлютявал щяла съм да съм разлютявала щяло съм да съм разлютявало щели сме да сме разлютявали
2 лице щял си да си разлютявал щяла си да си разлютявала щяло си да си разлютявало щели сте да сте разлютявали
3 лице щял (е) да е разлютявал щяла (е) да е разлютявала щяло (е) да е разлютявало щели (са) да са разлютявали


Бъдеще време в миналото[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих разлютявал бих разлютявала бих разлютявало бихме разлютявали
2 лице би разлютявал би разлютявала би разлютявало бихте разлютявали
3 лице би разлютявал би разлютявала би разлютявало биха разлютявали


Повелително наклонение[редактиране]

единствено число множествено число
раз·лю·тя·вай раз·лю·тя·вай·те


Причастия (отглаголни прилагателни)[редактиране]

Минало страдателно причастие[редактиране]

единствено число мъжки род раз·лю·тя·ван
непълен член раз·лю·тя·ва·ния
пълен член раз·лю·тя·ва·ни·ят
женски род раз·лю·тя·ва·на
членувано раз·лю·тя·ва·на·та
среден род раз·лю·тя·ва·но
членувано раз·лю·тя·ва·но·то
множествено число раз·лю·тя·ва·ни
членувано раз·лю·тя·ва·ни·те


Минало свършено деятелно причастие[редактиране]

единствено число мъжки род раз·лю·тя·вал
непълен член раз·лю·тя·ва·лия
пълен член раз·лю·тя·ва·ли·ят
женски род раз·лю·тя·ва·ла
членувано раз·лю·тя·ва·ла·та
среден род раз·лю·тя·ва·ло
членувано раз·лю·тя·ва·ло·то
множествено число раз·лю·тя·ва·ли
членувано раз·лю·тя·ва·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие[редактиране]

единствено число мъжки род раз·лю·тя·вал
непълен член раз·лю·тя·ва·лия
пълен член раз·лю·тя·ва·ли·ят
женски род раз·лю·тя·ва·ла
членувано раз·лю·тя·ва·ла·та
среден род раз·лю·тя·ва·ло
членувано раз·лю·тя·ва·ло·то
множествено число раз·лю·тя·ва·ли
членувано раз·лю·тя·ва·ли·те


Сегашно деятелно причастие[редактиране]

единствено число мъжки род раз·лю·тя·ващ
непълен член раз·лю·тя·ва·щия
пълен член раз·лю·тя·ва·щи·ят
женски род раз·лю·тя·ва·ща
членувано раз·лю·тя·ва·ща·та
среден род раз·лю·тя·ва·що
членувано раз·лю·тя·ва·що·то
множествено число раз·лю·тя·ва·щи
членувано раз·лю·тя·ва·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)[редактиране]

раз·лю·тя·вай·ки