Направо към съдържанието

Шаблон:Словоформи/разлютя

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола разлютя. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми

[редактиране]

Изявително наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице раз·лю·тя раз·лю·тим
2 лице раз·лю·тиш раз·лю·ти·те
3 лице раз·лю·ти раз·лю·тят


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице раз·лю·тих раз·лю·тих·ме
2 лице раз·лю·ти раз·лю·тих·те
3 лице раз·лю·ти раз·лю·ти·ха


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице раз·лю·тях раз·лю·тях·ме
2 лице раз·лю·те·ше раз·лю·тях·те
3 лице раз·лю·те·ше раз·лю·тя·ха


Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице разлютил съм разлютила съм разлютило съм разлютили сме
2 лице разлютил си разлютила си разлютило си разлютили сте
3 лице разлютил е разлютила е разлютило е разлютили са


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях разлютил бях разлютила бях разлютило бяхме разлютили
2 лице беше разлютил беше разлютила беше разлютило бяхте разлютили
3 лице беше разлютил беше разлютила беше разлютило бяха разлютили


Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице ще разлютя ще разлютим
2 лице ще разлютиш ще разлютите
3 лице ще разлюти ще разлютят


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм разлютил ще съм разлютила ще съм разлютило ще сме разлютили
2 лице ще си разлютил ще си разлютила ще си разлютило ще сте разлютили
3 лице ще е разлютил ще е разлютила ще е разлютило ще са разлютили


Бъдеще време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице щях да разлютя щяхме да разлютим
2 лице щеше да разлютиш щяхте да разлютите
3 лице щеше да разлюти щяха да разлютят


Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм разлютил щях да съм разлютила щях да съм разлютило щяхме да сме разлютили
2 лице щеше да си разлютил щеше да си разлютила щеше да си разлютило щяхте да сте разлютили
3 лице щеше да е разлютил щеше да е разлютила щеше да е разлютило щяха да са разлютили


Преизказно наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице разлютял съм разлютяла съм разлютяло съм разлютели сме
2 лице разлютял си разлютяла си разлютяло си разлютели сте
3 лице разлютял (е) разлютяла (е) разлютяло (е) разлютели (са)


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице разлютил съм разлютила съм разлютило съм разлютили сме
2 лице разлютил си разлютила си разлютило си разлютили сте
3 лице разлютил (е) разлютила (е) разлютило (е) разлютили (са)


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм разлютил била съм разлютила било съм разлютило били сме разлютили
2 лице бил си разлютил била си разлютила било си разлютило били сте разлютили
3 лице бил (е) разлютил била (е) разлютила било (е) разлютило били (са) разлютили


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да разлютя щяла съм да разлютя щяло съм да разлютя щели сме да разлютим
2 лице щял си да разлютиш щяла си да разлютиш щяло си да разлютиш щели сте да разлютите
3 лице щял (е) да разлюти щяла (е) да разлюти щяло (е) да разлюти щели (са) да разлютят


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм разлютил щяла съм да съм разлютила щяло съм да съм разлютило щели сме да сме разлютили
2 лице щял си да си разлютил щяла си да си разлютила щяло си да си разлютило щели сте да сте разлютили
3 лице щял (е) да е разлютил щяла (е) да е разлютила щяло (е) да е разлютило щели (са) да са разлютили


Бъдеще време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих разлютил бих разлютила бих разлютило бихме разлютили
2 лице би разлютил би разлютила би разлютило бихте разлютили
3 лице би разлютил би разлютила би разлютило биха разлютили


Повелително наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
раз·лю·ти раз·лю·те·те


Причастия (отглаголни прилагателни)

[редактиране]

Минало страдателно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род раз·лю·тен
непълен член раз·лю·те·ния
пълен член раз·лю·те·ни·ят
женски род раз·лю·те·на
членувано раз·лю·те·на·та
среден род раз·лю·те·но
членувано раз·лю·те·но·то
множествено число раз·лю·те·ни
членувано раз·лю·те·ни·те


Минало свършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род раз·лю·тил
непълен член раз·лю·ти·лия
пълен член раз·лю·ти·ли·ят
женски род раз·лю·ти·ла
членувано раз·лю·ти·ла·та
среден род раз·лю·ти·ло
членувано раз·лю·ти·ло·то
множествено число раз·лю·ти·ли
членувано раз·лю·ти·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род раз·лю·тял
непълен член раз·лю·тя·лия
пълен член раз·лю·тя·ли·ят
женски род раз·лю·тя·ла
членувано раз·лю·тя·ла·та
среден род раз·лю·тя·ло
членувано раз·лю·тя·ло·то
множествено число раз·лю·те·ли
членувано раз·лю·те·ли·те


Сегашно деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род раз·лю·тящ
непълен член раз·лю·тя·щия
пълен член раз·лю·тя·щи·ят
женски род раз·лю·тя·ща
членувано раз·лю·тя·ща·та
среден род раз·лю·тя·що
членувано раз·лю·тя·що·то
множествено число раз·лю·тя·щи
членувано раз·лю·тя·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)

[редактиране]

раз·лю·тей·ки